Испания и Кипър все по-близо до спасителна помощ

Поредни две страни от еврозоната са на път да се обърнат за финансова помощ. Испания и Кипър са следващите, които ще потърсят спасение от международните кредитори (ЕС, ЕЦБ и МВФ), коментират финансови анализатори.

Управляващата партия на Испания отново започна да се пропуква под натиска на пазарите, сигнализирайки за пръв път, че страната може да се нуждае от спасителна финансова помощ от Европа, за да се подкрепи банковата си система.

„Спасителната програма няма да бъде апокалипсис”, заяви Хосе Мариа Бението, говорител за външните въпроси на испанския парламент. „Трябва да се примирим с това. Трябва да избегнем това или ще откачим от притеснения за емитирането на облигациите ни”, каза говорителят.

Бението прие, че това ще значи съкращения на заплатите и пенсиите, диктивани от Тройката – ЕС, ЕЦБ и МВФ. „Португалия живее с това сравнително пасивно, и Ирландия също”, каза той.

Според местни медии, Испания може да се нуждае от 350 млрд. евро, от които около 75 млрд. евро ще отидат за рекапитализиране на банките в страната.

Основна причи страната да поиска помощ може да се окаже гръцката криза. Ако продължи и премията за риск по 10-годишните испански облигации остане около 500 пункта, Испания най-вероятно ще трябва да се обърне към Европейския фонд за финансова стабилност, коментират анализатори. Друга възможност за Мадрид, е да кандидатства за помощ от Международния валутен фонд.

През миналата седмица правителството на Мариано Рахой увери, че страната ще се справи сама с финансовите си проблеми. Премиерът лично заяви, че Испания ще се справи сама.

Изказването на Рахой трябваше да има успокоителен ефект върху пазари, но се получи точно обратното. Цените на акциите в Мадрид се понижиха до най-ниското си ниво от девет години. Индексът „Ибекс-35“ на водещите акции спадна със 141,80 пункта  или 2,17 % до 6,401.2, най-ниското ниво от 27 май 2003 г.

Данните за потреблението, затвърждават мнението на анализаторите, че кризата в Испания се задълбочава.

През април продажбите на дребно в страната са се свили с 9,8% в сравнение със същия месец на предходната година след 3,8-процентен спад през март.

Април е 22-ят пореден месец, през който е регистриран спад на продажбите. Освен това през четвъртия месец на годината продажбите на дребно в Испания са отчели най-голям спад от създаването на статистиката за този показател през 2003 г.

Друг тревожен индикатор за Испания дойде от централната банка, която обяви, че страната ще остане в рецесия и през второто тримесечие на 2012 г. „Наличните индикатори за второто тримесечие все още са малко, но те предвиждат, че активността ще продължи да се свива през този период”, се казва в доклад на банката.

През първото тримесечие на 2012 г. испанската икономика навлезе в рецесия със спад от 0,3 на сто. Все по-голяма става вероятността и Кипър да се окаже поредната страна от еврозоната, която да поиска чуждестранна външна помощ. Президентът Деметрис Христофиас заяви, че страната му е била погълната от голяма експозиция към Гърция. „Аз не искам да го изключвам напълно външна помощ”, каза Христофиас.

Русия ефективно подкрепя Кипър през последните две години, но нарастващият брой на банкрутите в Гърция се оказва непреодолим, допълни кипърският президент.

Директорът на Централната банка на страната Паникос Демитриадес заяви пред в. „Файненшъл таймс”, че до края на юни Кипър трябва да намери най-малко 1,8 млрд. евро за рекапитализиране на втората по големина в страната Кипърска народна банка (Cyprus Popular Bank). „Кипър може да поиска финансова помощ от европейския спасителен фонд”, заяви банкерът.

По думите на Димитриадис, подобно развитие на събитията са по-вероятни, отколкото до края на юни Кипър да успее да намери 1,8 млрд. евро Той не изключва страната да успее да се договори с ЕС за удължаване на крайния срок за рекапитализирането на Кипърската народна банка до август и да се постарае до това време да намери частни кредитори за повишаване на капитала на банката.

Трите водещи банки в Кипър загубиха над 3 млрд. евро в резултат на неотдавнашното решение на съюза за отписване на част от дълга на Гърция. Най-много пострада кипърската Народна банка и кипърското правителство се съгласи да гарантира нейната рекапитализация.

Кипърската икономика, която е много зависима от гръцката, започна да потъва, когато дълговата криза в задлъжняла Гърция се задълбочи. Кредитният рейтинг на Кипър също беше понижен от международните рейтингови агенции заради проблемите на Атина.