Как да се почувстваме по-щастливи във времена на оцеляване

В идеалния вариант, всички имаме пълен контрол над професионалната си съдба и можем да избираме работата и живота, който искаме. На практика и особено в условията на глобална финансова криза идеалът е все по-трудно постижим, коментира списание „Форбс”.

Гретчен Рубин, автор на блога „Проект щастие” (The Happiness Project) и на бестселър със същото име, твърди, че в работата си минаваме през изпитания пред щастието. Чувството за неудовлетвореност идва най-често от усещането за понижен стандарт, прекалена проява на компромиси и липса на избор.

Според Рубин, можем да се почувстваме по-добре, ако често си задаваме въпроса „Как мога да бъда по-щастлив?” Авторката предлага всеки човек да отдели малко време без да се изнервя и да помисли какво точно го прави нещастен на работното място. Някои проблеми са поправими.

От ключово значение е наличието на приятели сред колегите. Рубин препоръчва приятелството в офиса, защото то не само увеличава удовлетвореността от работата, но и води до появата на нови работни оферти в бъдеще. Естествено, ключови са и отношенията с шефа – когато те са в дух на разбирателство се чувстваме по-сигурни и следователно по-щастливи. 

Освен това, хората се чувстват по-добре, когато имат възможността да вършат работата по своя си начин или така, както само те могат. Затова опитайте да отстоявате своята лична методика на изпълнение на служебните задължения. 

И още нещо, което всички добре знаем, но често пренебрегваме. Когато много ви докривее, направете нещо за тялото и духа си - идете на тренировка, подарете си един масаж или просто се отпуснете в някоя парна баня. Грижата за личното щастие зарежда с тонус и  и освобождава от среса.

Във времена като тези превключваме в състояние на оцеляване и дори започваме да мислим, че не заслужаваме да сме щастливи на работното място. „Можете да сте благодарни за това, което имате и междувременно да търсите щастие. Двете не се изключват взаимно. Няма да направите другите нещастни като станете щастливи. Всъщност, тъкмо обратното”, смята Рубин.