Как новият Път на коприната ще промени света

Още от времето на Марко Поло и легендарните истории за пътешествията му в Китай, Пътят на коприната винаги е будел неподправен интерес. И сега, древните градове Самарканд, Баку, Ташкент и Бухара отново привличат вниманието на целия свят към себе си. В основата на възкръсването на легендите отново е Китай.

Една от най-мощните световни икономики планира строителството на най-мащабния в историята на света проект - Новият Път на коприната. Този проект е с основния замисъл кардинално да промени икономическата карта на света. Освен това, мнозина експерти и международни наблюдатели го разглеждат като първия залп в борбата между Изтока и Запада за влияние в  Евразия.

Амбициозният план предвижда да възроди древния Път на коприната, който сега трябва да стане модерен икономически и търговски коридор от Шанхай до Берлин. Новият път ще пресича Китай, Монголия, Русия, Беларус и Германия. Дължината му ще е над 12 хил. км. – и освен грандиозен инфраструктурен проект, това ще е нова икономическа зона, която ще се разпростре върху почти една трета от земната повърхност.

Проектът включва изграждане на скоростни железопътни и автомобилни пътища, мрежа за пренос на енергийни ресурси, както и комуникационна мрежа от оптични влакна. Градовете и пристанищата, през които ще минава Новият Копринен път ги чака бурен икономически ръст.

Важна час от този глобален план ще е Морският копринен път, който ще съедини Китай със страни от Персийския залив и Средиземно море, през Централна Азия и Индийския океан.

След финализирането си Новият Път на коприната ще съединява три континента  – Азия, Европа и Африка. Мрежата от инфраструктурни проекти, вплетени в него, ще създаде най-големият в света икономически коридор с обем на производство до $21 трлн, покриващ 4,4 млрд. души население.

Политика и пари

Идеята да се възроди Пътят на коприната бе обявена през 2013 г. от китайския президент Си Дзинпин. В рамките на плановете за финансирането на проекта, той също така анонсира и създаването на Азиатската международна инфраструктурна банка, която ще предоставя необходимото финансиране. Разбира се, първоначалната вноска в размер на  $47 млрд. прави Китай. Властите в Пекин също така отправиха призив към цялата международна общност да се включи в мега-проекта като учредител и партньор.

58 държави приеха да станат учредители на банката, сред които повечето страни от Западна Европа, а също и много други държави, през които ще минава новият Път на коприната. Сред учредителите на банката са 12 страни-членки на НАТО (Великобритания, Франция, Нидерландия, Германия, Италия, Люксембург, Дания, Исландия, Испания, Португалия, Полша и Норвегия), а така също и три основни съюзника на САЩ в Азия - Австралия, Южна Корея и Нова Зеландия.
Очаква се страните-членки учредители да се включат с първоначални вноски, с допълнителна помощ от международни фондове, включително и Световната банка, а също и с инвестиции от частни и държавни компании, както и на ниво правителства. Колкото до САЩ, на които теоретично им приляга ролята на стратегически партньор, на този етап позицията е дистанцирана подкрепа - но, само на думи.

Първата копка

Първият крупен икономически проект от глобалния план ще се реализира в Пакистан, с изграждане и финансиране на стратегическо пристанище в Гвадар, което ще е под китайско управление с права за дългосрочна аренда. Гвадар ще стане отправна точка за газопровод от Иран до Пакистан, който впоследствие ще бъде продължен до Китай. Част от първото трасе вече е построена, а участъкът между Пакистан и Китай ще се изгражда и финансира главно от Китай.
Първоначално планът е предвиждал газопроводът да бъде продължен до Индия, а Катар да се присъдени към Иран в качеството си на доставчик на газ. Под натиска на САЩ обаче, Индия се оказа от участие в проекта. Засега.

Как ще се промени светът

Китай и останалите държави, дали съгласие за участие, са инициатори на най-големия икономически проект в историята, който може да повлияе кардинално на икономиката на всички страни в света. Ясно е, че реализацията на проекта ще трае няколко десетилетия, а стойността му ще е за стотици милиарди долари.
Не може еднозначно и точно да се прогнозира отсега какво ще означава всичко това за световната икономика, но със сигурност много компании и инвеститори ще се стремят да се влеят в този проект, за да не изпуснат изгодите от него.

Несъмнено, в реализирането на такъв мащабен и сложен проект, ще има и неуспехи. Освен това е възможно да се сблъска с геополитически препятствия от страна на Запада като се имат предвид изявленията Барака Обама, който с безпокойство коментира плановете на Китай и защити Транстихоокеанското партньорство така: "Ако ние не напишем правилата на играта в този регион, то ще ги напише Китай!"

В света, където икономическият ръст почти е застинал, а Европа продължава да се опитва да се справи с последствията от световната криза, къде другаде би могло да се реализира такъв проект, който предлага толкова много възможности?!

Много от миннодобивните компании например, които в последните години търпят сривове на международния пазар, вече с радостен трепет пресмятат колко стомана ще е нужна за изграждането на новите скоростни железници по Пътя на коприната. Ако проектът бъде реализиран, то това ще доведе до нов бум в миннодобивната промишленост по цял свят, а също и до разцвет на строителната промишленост. Да не говорим за огромния брой нови работни места, които ще бъдат разкрити.

На практика, във всеки сектор на икономиката перспективите за възраждане, а също и за ръстове на търговията са огромни. Да, новият Път на коприната предполага сериозен ръст на международната търговия, но това не е всичко. Един от най-неочакваните ефекти от реализацията на такъв проект ще бъде обменът на знания и технологии, както и културният обмен.

От друга страна обаче е ясно, че  геополитическите конфликти, които могат да възникнат около реализацията на този проект, могат да доведат и до нова Студена война между Изтока и Запада за доминиране в Евразия. Какъв ще е изходът от нея, не е ясно.

По материали от Wall Street Journal