Какво печели и губи България от руско-турското сближаване?

Промени ли се геополитическата ситуация на Балканите след края на „Южен поток“ и анонса за подмяната му с проект за руско-турски газопровод? Какви са възможните отражения върху отношенията между България и Турция?

Мнения по въпроса дават финансиста Илиян Василев, журналиста Мехмед Юмер и политолога Марин Лесенски.

Русия и Турция са играли в историята на България ключови и донякъде взаимно допълващи се роли. Сегашната евроатлантическа интеграция на България намалява драстично рисковете за страната от неблагоприятни сътресения от североизток и югоизток. Неслучайно драмата около смисъла, целите и предизвестения край на проекта „Южен поток“ е една от най-горещо коментираните теми в българското общество и в медиите.

Финансистът и бивш посланик на България в Русия Илиян Василев смята, че руско-турското сближаване, демонстрирано по време на неотдавнашната среща между Ердоган и Путин, не почива върху някакви ценности и се крепи от частичното съвпадение на интересите на двата авторитарни режима. „След анонса на новия директен руско-турски газопровод ще видим и чуем и други политически жестове и пропагандни внушения за затоплянето на връзката между Кремъл и Чанкая, но не очаквам някакви съществени и конкретни действия. Турция добре осъзнава своята ценност за Запада като енергиен посредник и транзитьор на неруски газ към Европа и едва ли би искала да я проиграе. Заедно с това Анкара винаги е умеела да се възползва от енергийната суетност на Москва. Все още пресен пример в това отношение е историята на газопровода „Син поток“, който бе изцяло осъществен за сметка на Русия. Нещо повече - заради забавянето на строителството му „Газпром“ бе притиснат и принуден да компенсира турските потребители с намаление на цените на транспортираното синьо гориво“, припомня Василев.

Илиян Василев

Турция пак постигна своето

Политологът Марин Лесенски от софийския институт „Отворено общество“ допълва, че в случая с проектирания от Москва и Анкара „Турски поток“ на мястото на пропадналия проект за „Южен поток“ Турция вече е постигнала своето с получената нова 6-процентова отстъпка от цената на доставяния и през България и Черно море руски газ. Грубите изчисления сочат, че турската печалба от провалилите се усилия на Путин и „Газпром“ да прокарат „потока“ през България възлиза минимум на половин милиард долара годишно. „Трябва обаче ясно да си даваме сметка, че подобна „екстра“ можеше да получи само Турция (като втори след Германия вносител на руско гориво – б.а.) , но не и България“, подчертава Лесенски. „Да не забравяме, че Турция не е искала нова руска тръба през морето – в случая Путин се самопредложи. При сегашното финансово състояние на Русия не вярвам този проект да бъде въобще осъществен. Пряко сили може да бъде изградена единствено морската му част, но и това вече е твърде съмнително. Ако Руската централна банка продължи да хвърля на валутния пазар своите конвертируеми резерви с темповете от изминалата седмица, Русия ще издържи не повече от два месеца“, прогнозира Илиян Василев.

Спасителното европейско членство

Политологът Марин Лесенски посочва, че за разлика от предишните геополитически конфронтации на България с Изтока, сега зад страната стои Обединена Европа. „Цяло щастие е, че успяхме този път навреме да направим правилния избор, който сега ни позволява да поддържаме хигиенична дистанция от бурите и натиска от изток“, казва Лесенски. „Несъмнено придържането на България към европейската тангента в отношенията й с Русия и Турция е здравословно за българската политика и икономика. Случаят с „Южен поток“ трябва веднъж завинаги да убеди сегашните и следващите български управници да се придържат към реални, а не към виртуални проекти. Последните по правило съсипват огромни публични ресурси на България и отнемат много от нейната вътрешна политическа и социална енергия“, твърди финансистът Илиян Василев.

Разграничителната линия

Шефът на софийското издание на вестник „Заман“ Мехмед Юмер е категоричен, че не турско-руското енергийно сближаване, а натискът на режимите в Турция и Русия срещу малкото останали в страните им свободни медии е развитието, което променя геополитическата ситуация на Балканите и отношението на Запада към региона. „Извършените през последните седмици масови арести на журналисти от опозиционни на управлението на Ердоган медии и рязката реакция на Европейския съюз срещу потъпкването на основни човешки права и свободи в Турция са събитията, които ще продължат да формират политиката на Брюксел спрямо Анкара. Вкарването зад решетките без всякакви правни доводи или с нелепи и абсурдни обвинения на 31 известни журналисти, сценаристи и продуценти, в това число и на главния редактор на основната опозиционна медия „Заман“, не е случайно. Точно преди година тези хора огласиха и разобличиха огромния корупционен скандал, свързан с обкръжението на Ердоган. В центъра му се оказаха синове на висши администратори и дори шефът на Народната банка (Халкбанк). Те бяха заловени със стотици хиляди долари подкупи, скрити в кутии за обувки. Разследването обаче бе осуетено, а уличените чиновници и висши полицаи бяха преместени на други длъжности“, припомня Мехмед Юмер.

Марин Лесенки също посочва, че отношенията на Европейския съюз с Турция все повече ще се влияят от нейното вътрешнополитическо развитие и от опитите на Ердоган да смаже опозицията срещу авторитарното му управление. „Непрестанните атаки на близките по своята същност режими в Москва и Анкара срещу свободата на словото и останалите основни човешки права очертават главната разграничителна линия между страните-членки на Европейския съюз, в това число и България , от една страна, и Турция и Русия, от друга. Поддържането на добри отношения с тези държави не пречи да спазваме определена здравословна дистанция спрямо тях“, заключава експертът.

Николай Цеков, "Дойче веле"