Кредитният рейтинг на българина расте

Все повече българи предпочитат да погасяват предсрочно задължения си, което води до спад на средната задлъжнялост в страната и ръст на кредитния рейтинг на българина. Това е един от основните изводи в анализа за пазара на ипотечни заеми на КредитЦентър.

Анализаторите посочват, че притеснени от политическата обстановка и объркващата предизборна кампания, част от домакинствата бяха по-активни в желанието си да намалят месечните си задължения. Те използваха за целта спестени средства, получени годишни бонуси, дивиденти или рефинансираха натрупани задължения при по-добри условия.

„Част от клиентите усещат тежестта на задълженията си, а същевременно изпитват и несигурност за приходите си в краткосрочен план. За разлика от 2008-ма година, когато настъпването на кризата беше изненада, сега действията на потребителите са изключително премерени и обосновани като имат за цел да им осигуряват спокойствие и сигурност”, коментира ситуацията Тихомир Тошев, изпълнителен директор на КредитЦентър

По думите му уличните протести през февруари и изпълнената с компромати и заплахи предизборна кампания, доведоха до повече предпазливост и пресметливост у хората. От друга страна банките продължиха да намаляват лихви по кредитите и така дадоха възможност част от старите кредити да се рефинансират при по-добри условия и меечните вноски да намалеят с около 15%.”

Тошев обясни, че намаляващата задлъжнялост има позитивен ефект върху кредитния рейтинг, който нарасна през последния месец с 13 пункта до 464. В съчетание с атрактивните оферти на банките, които се състезават в привличането на нови, платежоспособни и стабилни клиенти, видяхме и повишаване на кредитните лимити, като те нарастнаха до 38 000 евро за ипотечен кредит, до 6 000 евро за потребителски и до 1 000 евро за лимит по кредитна карта.

„Очакванията ми са след като настъпи успокоение на политическия фронт, потребителите да пристъпят по-активно към покупки и теглене на нови кредити. При новите позитивни показатели, това означава, че във втората половина на годината ще станем свидетели и на ръст в средния размер на кредита.”, счита Тошев. „ Сценарий, при който политическата нестабилност се задържи може да доведе до влошаване на кредитната активност, но за сега това е по-малко вероятно. Финансовите институции демонстрират спокойствие като предлагат все по-голям брой атрактивни оферти, както в местна валута, така и в евро.”, допълва Тошев.

Предсрочното погасяване на задълженията е знак и за стабилни доходи на работещите към момента. Търсещите кредит за първи дом, които са основният таргет на пазара през последните три години, продължават да са движещата сила при жилищното кредитиране. Те продължават да търсят най-добрите оферти на пазара, като освен ГПР-то преглеждат внимателно и всички допълнителни изисквания и права в договора им с кредитиращата ги банка.

Средният размер на изтеглените през април ипотечни кредити се равнява на 32 023, което е известен ръст спрямо предходния март. Съотношението между еврото и лева е 55 на сто в полза на българската валута. Най-висок остава средният размер на кредита в София – 42 870 евро, Варна – 33 670 евро, Бургас – 28 120 евро и Пловдив – 20 135 евро.

Активизиране с около 4% спрямо март характеризира поведението на най-възрастните кредитополучатели, сочат още данните на компаниите. Най-активните – между 26 и 35 години, запазват първата си позиция и през април и съставляват половината от потребителите на ипотечни заеми. Малко над 4% е делът на хората от най-ниската възрастова група – хората до 25 години.

Кредитите от над 90 000 евро станаха по-популярни през април – те представляват близо 4% от всички в четвъртия месец от годината. Около 80% е делът на заемите между 10 000 и 50 000 евро, а под 2% е частта на най-ниските заеми – до 10 000 евро.

Покупката на жилище и през април е водещата причина за покупка на имот – 97,2% от потребителите през месеца са изтеглили заем с тази цел. За лично ползване са изтеглени останалите 2.8% от кредитите.

Най-популярният период на погасяване продължава да е този между 16 и 20 години – близо 40% от кредитополучателите са избрали този срок. Следващият най-предпочитан период е този между 21 и 25 години – избрали са го 28,2% от хората. По 4,3% от потребителите са избрали най-късия – до 10 години, и съответно, най-дългия срок на погасяване – над 30 години.

По-голям процент външно финансиране характеризира изтеклия месец април. Най-предпочитаният дял от стойността на сделката, осигурен от финансова институция, е от 70% до 80% от общата цена. Над 24% от потребителите са избрали именно този размер на външно финансиране, а малко над 22% през месеца са избрали заем, покриващ между 50% и 60% от стойността на сделката. Малко над 1% е делът на хората, които с кредит са покрили между 90% и 100% от покупката си, сочат още данните на КредитЦентър.