Мога ли да се осигурявам в чужбина?

.....И да получавам испанска или гръцка пенсия, да се лекувам като германец или французин например?

Без съмнение да получаваш пенсията на испански или гръцки пенсионер е мечта на много българи. Разбира се, че няма нищо по-хубаво от това да не разчиташ на здравната система, но когато се наложи, безспорно да бъдеш здравно-осигурен пациент в Германия или Франция е за предпочитане, пред перспективата да се осланяш на НЗОК.

Сега няма да разсъждаваме защо българската осигурителна система не дава права и обезщетения, близки до тези в другите страни-членки на ЕС. Всяка една от тях има собствена  политическа, обществена, икономическа история. Германия гради своята осигурителна система от времето на Бисмарк. През 1910-а във Великобритания се въвежда задължителното осигуряване за здраве и безработица. Осигурителните модели, прилагани в България, са ликвидирани в средата на 20. век и след 1951-а системата е изцяло национализирана. Сега са необходими поне 50 години новите системи за здравно, социално и пенсионно осигуряване да се развият.

Съвременният свят е светът на пътуващия, на мигриращия човек. Той попада в различни икономически системи, плаща данъци и осигуровки при различни условия. Българите, работещи извън граница, условно попадат в три групи.

В първата група са т.нар. трети страни (тези, които са извън ЕС и с които страната няма сключени двустранни спогодби). Установявайки се в тези държави българските граждани приемат правилата на съответната осигурителна система. Плащат осигуровки и получават обезщетения съгласно местните разпоредби. Започвайки работа в САЩ, Канада, Австралия и т.н. българите прекъсват всякакви отношения с родната осигурителна система. Дали един ден ще се завърнат в България и тук ще получават канадската си пенсия, например, изцяло зависи от канадското законодателство.

Във втората група са държавите, с които Република България има сключени двустранни спогодби в областта на социалното осигуряване. Това са държави, с които са постигнати договорености за взаимно признаване на определени права в социалната сфера. Подобни двустранни спогодби България има сключени с Руската Федерация, Украйна, Македония, Молдова, Израел, Сърбия и др. С всяка държава се договарят отделни области и специфични правила за сътрудничество, като например изплащане на български пенсии в Република Турция.

В третата група попадат държавите-членки на ЕС. Чрез създаването на общ пазар, един икономически и валутен съюз, създадената европейска общност си поставя за задача и постигането на високо равнище на заетост и социална закрила, повишаване качеството на живот, икономическо и социално сближаване и солидарност между държавите-членки.

Както вече казахме, националните системи за социално осигуряване, отразяват историческите традиции на отделните страни и съществено се различават една от друга. Законодателството на ЕС не предвижда създаване на единна европейска система за социална сигурност. Но различията в националните системи съвсем не са пречка за свободното движение на работници. С оглед тяхната сигурност, на ниво ЕС, са предвидени единствено координиращи механизми. По своята същност това са правила, които гарантират на европейските граждани, че те ще запазват социалните си придобивки (здравно осигуряване, пенсионно осигуряване, осигуряване за безработица и др.) независимо от полагането на труд в различни страни-членки. Най-общо казано при изчисляване на необходимия осигурителен стаж в България ще се съобрази (при определени условия и правила) и осигурителният стаж, натрупан в Австрия, Испания, Германия и т.н.

Европейките осигурителни системи се изграждат на принципа на задължителността, а координационни механизми обхващат единствено публичните (задължителните) осигурителни системи. Естествено съществуват и схеми за доброволно (т.нар. частно) осигуряване. Всеки български гражданин, който има достатъчно доходи и желание да вложи средства в друга осигурителна система, може да го направи. В този случай няма общи правила за отделните държави-членки.

Смятам, че интересът е не толкова към частните схеми за осигуряване, а към публичните фондове (които разговорно наричаме държавни). Най-общо казано възможно ли е лице, работещо в България да избере да се осигурява в Германия за пенсия, а във Франция за здраве – защото с оглед на получаваните бъдещи плащания (пенсия, гарантирани медицински услуги и т.н.) тези държави имат по-благоприятни осигурителни системи  в сравнение с нашата. Краткият отговор е – не. Подобна ситуация е невъзможна, защото лицата нямат право на свободен избор. В осигурителните системи те се подчиняват на задължителни в голямата си част правила.

Най-общият принцип, който се прилага в правилата за координация на системите за социална сигурност е, че същите се задействат, когато едно лице попадне под юрисдикцията на поне две държави – членки.

В случай, че български гражданин живее и работи на територията само на България и няма връзка (освен като турист) с друга страна-членка – той има право и задължение да се осигурява само в националната осигурителна система. Преминаването му в друга осигурителна система е ограничено, защото няма основание за това. Освен размера на осигурителните вноски, всяка национална осигурителна система поставя определени условия за влизане в нея. Най-общо казано условията за достъп до осигурителните системи на държавите-членки са свързани с условията за легално установяване и полагане на труд на съответната територия. Бъдат ли изпълнени условията за започване на работа в съответната държава, правото за осигуряване в местната осигурителна система се превръща и в задължение. Данъци и осигуровки се дължат върху реализираните доходи.

В обратния случай – всеки български гражданин, установил се и полагащ труд в държава-членка, е задължен да се осигурява съгласно местните правила. Смисълът на общите европейски правила е в това, че при преместването си – независимо дали ще се върне в България или ще се установи във втора, трета и т.н. държава-членка неговата осигурителна история ще го следва. Той няма да е принуден винаги да започва отначало своето осигуряване, а ще има възможност да сумира натрупаните осигурителни периоди, реализирани в отделните страни – членки.

В осигурителните отношения лицата разполагат с доста ограничена свобода. За да се гарантира стабилност на тези финансови системи, осигуряването в тях е задължително. Задължителността се изразява не само в плащането на осигурителните вноски, но и в правилата за достъп до осигурителните системи. Принципът, който е в основата на общите европейски правила, е, че лицата задължително са осигурени поне в една страна-членка. Мястото на осигуряване в общия случай не зависи от желанието на лицето, а от мястото, където полага труд и реализира доходи.

Мария Радева, експерт, за сп. "Мениджър"