Не се страхувайте от почивката!

Чухте ли новината? Първата дама на САЩ Мишел Обама едва не претърпя самолетна катастрофа, защото авиодиспечерът, управлявал кацането на полета, заспа на работното си място. Възмутително! „Няма извинение, някой да заспи на работнота място. Ще направим всичко възможно да сложим край на това”, заяви тогава ръководството на летището.

Но защо клетият диспечер е допуснал това да му се случи? Спонтанният първи отговор, който идва наум е - стрес! Не, не е така! Не става въпрос за модерната диагноза "хронична преумора", а за физиология. Човешките същества просто са устроени да са будни през деня и да спят през нощта. Не е изненадващо, че най-големите инциденти, причинени от човешка грешка, са станали през нощта – като експлозията в Чернобил или потъването на Титаник. Кое бихте предпочели: авиодиспечири, на които им е разрешено да спят следобед или в края на нощни смени или авиодиспечери, които будуват, но работят в постоянно състояние на умора?

Преди десет години екип от учени изследва напълно сериозно ефекта от дрямката на работното място. Самият експеримент бе проведен пак с авиодиспечери като на част от тях им бе позволено да спят по два часа по време на смяна. На друга част отпуснаха по 45 мин. дрямка на смяна. А на третата група въобще не й бе  позволено да спи по време на нощните смени. Резултатът е ясен - колкото по-малко спели авиодиспечерите, толкова по-зле се справяли със задълженията си, а бдителността им рязко намалявала.

Без да искаме, сме станали част от култура, която подценява и демонизира почивката. Сънят и почивката са първото, които сме готови да жертваме в името на все повече работа, дори и ако в резултат на това тя върви зле. Твърде много работодатели оценяват служителите си по броя на часовете, които работят, а не реалната стойност, която генерират. Архетипният работник все още пристига на работа в ранни зори, остава вечер и се хвали, че спи по 5-6 часа.

Далеч по-добре е да пристигате по-късно на работа, да си давате обедна почивка, да си тръгвате напреме и да обръщате повече внимание на задълженията си, които да вършите по-добре. Знам това от собствен опит. В продължение на 10 години пишех книги по 12 часа на ден, като в същото време отговарях на имейли и телефонни обаждания.

Убедих се, че работя по-добре на периоди от по 90 мин., след което си давам почивка. Така написах три книги за по-малко време отколкото преди бих написал една. Тествайте работата на интервал от 90 мин. в следващите няколко седмици, направете равносметка и не се страхувайте от почивката!

Тони Шварц за Harvard Business Review