Неповторимата радост да изграждаш

„Мисля, че всички човешки същества сме родени с вътрешно заложено желание да създаваме. Виждам инстинкта в децата ми, когато градят миниатюрни светове с комплектите LEGO. Някои от нас са имали достатъчно късмет да удовлетворяват тези свои импулси в професионалната си реализация впоследствие или чрез хобитата си. Но, за жалост, много интелигентни и амбициозни млади хора така и не преследват този път в кариерите си. Вместо това влизат във фаустовска сделка и се вливат в някоя от добре платените професии като правото, счетоводството, банкерството или мениджмънт консултантството.”

Това казва в материал за „Файненшъл Таймс” Люк Джонсън. Той припомня за незаменимата, неповторима човешка радост от това да създадеш нещо. Например да си занаятчия. Или да изградиш от нулата свой бизнес.

Хората сме създадени да получаваме удовлетворение, само когато изработим нещо свое. Когато издигнем нещо със собствените си ръце. В днешния свят на виртуалното, когато съзнанието ни се премества в изкуствени реалности и остава там в продължение на много работни часове, губим връзка с действителността. Това се случва докато сме обградени от интериор с пластмасови и електронни повърхности, огрени от неонови светлини. Печелим много, работейки с ума си, но докосвайки хартия и офис мебели. Учим и след това се реализираме като добри служителители, мениджъри в компании, които са частна или публична собственост, банкери, счетоводители, адвокати. Все добре платени професии, но колко щастливи сме в тях от труда си? Какво би било, ако бяхме избрали да създадем нещо свое, което да видим реално?

Днонсън препоръчва да се прочете нова книга на име „Умните хора трябва да създават неща” на екс-адвоката Андрю Уанг. Уанг е съосновател на Venture for America – неправителствена организация, чиято мисия е да даде възможност на „талантливите завършващи висше образование млади хора да прекарат две години в дълбините на създаването на бизнес и да се мобилизират като предприемачи”. Според него твърде много от младежите, особено в САЩ, са изкушавани от парите, престижа и сигурността на секторите на биотехнологиите, енергетиката, продажбите на дребно. Мнозина от тяхната елитна кохорта навлизат в статуса на професионалисти и след това страдат, защото осъзнават, че са били доведени в професията си от илюзии. Разбират истинските "награди", които получават от това да бъдат определени професионалисти.

Самият Джонсън разказва, че на 20-годишна възраст е бил брокер на акции в Лондонското сити. Той отбелязва, че за миг не е съжалявал, че е напуснал тази работа след няколко години и е поел по по-рискования, но много по-удовлетворяващ път на предприемача. На човека, който работи за себе си. Напълно съгласен е с писателката Джанер Уинтърсън, която казва „Забелязах, че да правиш разумното е нещо хубаво само когато решението се отнася до сравнително малки неща. За нещата, които променят живота ни, трябва да се поемат рискове”.