Помощ, агресори в офиса!

Барбара е напуснала работа миналата седмица. Не е могла да издържа повече. Кое я е накарало да предприеме тази радикална стъпка? Неразбирателство с прекия началник? Може би е била отегчена от служебните задължения? Или е почувствала, че е време да продължи напред в кариерата? Не, не и не. Нито едно от горепосочените. Един колега на Барбара е настоявал да води кучетата си в работата. Тя винаги се е страхувала от кучетата, а сега дори е разбрала, че е алергична към тях. Стресът да ги вижда всеки ден е достигнал своя пик, когато собственикът твърдо е заявил казал, че няма да ги остави вкъщи (не иска, не може и т.н.).

Този малко груб пример е поредният казус на създаване на напрежение в работната обстановка заради нежеланието на някой да прояви елементарно уважение към личното пространство на колегите си.

За жалост, шумните демонстрации на незачитане на неписания етикет в офиса не са рядко срещани, отбелязват авторите в careerplanning.about.com. За работодателите това означава загуба на добри кадри и след това нова инвестиция на време и средства в хора, които ще ги заместят. За служителите това значи загуба на човек, с когото са свикнали да работят и време, в което покриват неговата липса, докато се намери нов.

Най-тъжната част от проявите на липса на уважение се изразяват в това, че хората, които ги правят, не осъзнават, че пречат, отбелязват експертите. Често те не целят преднамерено да наранят чувствата на някого. Просто не се стараят „да не правят така”.

Кои са действията, които най-често правят работната обстановка нецивилизована? Да си припомним част от тях.

- Разговорите по телефона на висок глас.

- Когато колегата обядва в кухнята на офиса и след това не разтребва и почиства след себе си.

- Забавянето на срещи, които приключват късно в края на работния ден.

- Надничането в монитора на колегата.

- Вземането на дребни канцеларски материали от бюрото на колегата като химикали, тефтери, моливи, хартия и т.н. без те да бъдат върнати.

- Когато се забравят думите „мерси” и учтивия тон.

- Когато човекът се е напръскал с твърде силен парфюм.

- Дъвченето на дъвка шумно.

- Вземането на нещо последно (хартия в принтера) без то да бъде заменено.

- Одумването зад гърба на хората, лицемерието.

- Молбата към колега да излъже за нчкой или нещо.

- Обвиненията срещу някой друг, когато вината не е негова.

- Приписването на заслуги от идеите и постиженията на друг.

- Молбата/нареждането към подчинен да направи нещо, което не е свързано със служебните му задължения (т.е. злоупотреба с властта в офиса).

- Опитът да бъдат убедени останалите в собствените политически и религиозни възгледи.

- Отварянето на електронната поща на друг.

- Постоянното изпращане на нежелани имейли до всички.

- Разказването на груби, обидни вицове.

- Пушенето в общите помещения за работа, където има и непушачи.

- Оплаквания от компанията, шефа, колеги.

- Снизходителното отношение към останалите.

Какво друго бихме могли да добавим към този списък?