Предприемач в рудодобива е най-богатият българин, според класацията на в. „Пари”

Бизнесменът Цоло Вутов с дейностти в минния и строителния бранш и състояние, изчислено на 438, 2 млн. лв. се оказа най-богатият българин според огласената днес класация на в. „Пари”. Тя подрежда 100-те най-богати българи сред предприемачите с най-голям принос за БВП на страната.

Докторът по минно дело Цоло Вутов е управител и съсобственик на 50% от групата "Геотехмин", която обединява над 26 фирми в областта на минната индустрия и строителния бранш.

След него в класацията се нареждат председателят на съвета на директорите на "Петрол Холдинг" Митко Събев (414.7 млн. лв.), Иво Каменов и Марин Митев (296 млн. лв.), представляващи "Химимпорт", и собственикът на "Агрохолд" Васил Златев (286.7 млн. лв.). Най-заможната жена в България е Цветелина Бориславова, която е основен акционер и председател на надзорния съвет на СИБАНК. В общата класация тя заема 13-о място със от 219.8 млн. лв. Последно място в ТОП 100 е отредено на Татяна Сотирова, съдружник в телекомуникационната компания "Булсатком", чието състояние се изчислява на 36.985 млн. лв.

Ето и как се подреждат първите 10 в класацията

1. Цоло Вутов – 438.2 млн. лв.

2. Митко Събев – 414.7 млн. лв.

3. Иво Каменов – 296 млн. лв.

4. Марин Митев – 296 млн. лв.

5. Васил Златев – 286.7 млн. лв.

6. Румен Гайтански – 280.3 млн. лв.

7. Валери Николов – 258.6 млн. лв.

8. Красимир Узунов – 2 48.9 млн. лв.

9. Виктория Тодорова – 245.4 млн. лв.

10. Огнян Донев – 236.3 млн. лв.

Основните критерии на рейтинга

Проучването на в. "Пари" е фокусирано върху фирмите и имената на хората, които имат най-голям принос за създаването на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това са ключови за българското стопанство хора, които (без значение от мотивите си) създават не само лично, но и обществено богатство и работа на стотици хора в страната, обясняват от изданието.

Класацията е базирана на публична информация, а като източници са използвани официалните финансови отчети и данни за собствеността, публикувани в Търговския регистър, както и информация от Българската фондова борса, Националния статистически институт, "Държавен вестник" и съобщения в медиите за сделки с компании.

На първият етап от съставянето й е изготвен списък с 500-те компании с най-високи приходи. На втория етап в оценяването са добавени и данните от финансовите им отчети, като е взето под внимание и това в кой сектор работят. В случаите, за които е било възможно, е използвана като показател и пазарната капитализация на компанията.

На следващия етап от пресяването е обърнато внимание на собствеността, като тогава са изключени фирмите, които са със 100% държавен или чуждестранен капитал. Така, на финала са останали компаниите с най-високи приходи, за които е направена проверка за всички преки и непреки собственици. Взета е предвид и информацията за собствеността на дружествата в предходни години.

Рейтингът не обхваща материални придобивки като яхти, къщи, коли и др. Също така в класацията не попадат и хора, натрупали богатство от заплащане на труда им, като лекари, спортисти, мениджъри. Не е оценявано и богатство, за което няма надеждни публични данни, обясняват съставителите на класацията.

„Има и хора, за които би могло да се очаква да са в стотицата ни, но не са. Причината е, че те или не отговарят на някое от гореописаните условия, или по методологията на в. "Пари" излиза, че не притежават достатъчно голямо богатство. Пример в това отношение са трима българи, които неизменно присъстват в списъци на богатите - Христо Ковачки, Валентин Златев и Николай Гигов. Справка в Търговския регистър усложнява проверката на интернет "фактите" за тях до неузнаваемост.”, уточняват от в. „Пари”.