Роботите и новата индустриална революция

През следващите десетилетия световната икономика ще бъде белязана от голяма структурна безработица, която ще засегне най-вече хората със средни доходи. Тагава прогноза направи изпълнителният председател на Google Ерик Шмид по време на  световния икономически форум в Давос. Като причина за тези процеси Шмид посочи технологичните иновации, които унищожават работни места. Знаменателното в случая е, че председателят на Google е първият световен бизнес лидер, който посочи автоматизацията като сериозно предизвикателство в близкото бъдеще. Важна уговорка в случая е, че според Шмид иновациите са без алтернатива.

Факт е, че технологичният прогрес винаги е унищожавал работни места. Очевидният пример е започналата в края на 18. век индустриална революция, превърнала милиони хора от потомствени дребни земеделци в индустриални работници. От тогава и до днес всяка нова вълна на технологично обновление намалява или елиминира нуждата от работна ръка за изпълнението на определен обем работа. Телефонните оператори и машинописците са само две от огромния брой професии, които изчезнаха през 20. век.

Според професорите от MIT Ерик Бринйолфсон и Андрю Макафи (Erik Brynjolfsson and Andrew McAfee), които са автори на книгата "Втората машинна ера" ("The Second Machine Age: Work, Progress, and Prosperity in a Time of Brilliant Technologies,") днес живеем във времето, когато машините заменят хората в умствените дейности, така, както в предходната ера са автоматизирали физическата дейност.

Добрата новина е, че в дългосрочен план новите технологии създават повече работни места, отколкото унищожават и това, в крайна сметка носи просперитет за всички. Факт е, че през 20 век индустриализацията създаде достатъчно работни места за експлозивно нарастващото световно население. Тогава какъв е проблемът?

Проблемът, за който загатва Шмид, заедно с нарастващ хор от икономисти, анализатори и журналисти е, че ускоряващият се ход на иновациите ни е довел до исторически безпрецедентна "точка на пречупване", в която работните места изчезват с много по-голяма скорост, отколкото се създават нови. Това създава адаптационен шок, който изисква обществата, икономиите и правителствата да се настроят към новите условия на повишена продуктивност и по-ниска нужда от работна сила. Автори като Мартин Форд наричат ситуацията "Пикът на работните места" (Peak Jobs).

Начо Стригулев, целият текст в броя на „Мениджър” от февруари