Социален план възражда българското село

През последните две десетилетия българското село е оставено на заден план. Все повече села опустяват заради липса на поминък. Селските райони на страната са напуснати от младото, образовано и активно население, а поне половината от територията на България е тласната в низходяща спирала на социално-икономическо развитие, въпреки огромния потенциал на богатото природно и културно наследство. Това са част от проблемите, които бяха констатирани на форум, организиран от КНСБ.

През последните години селското, горското и рибното стопанство на Бълфгария  функционират далеч от потенциала си за генериране на брутна добавена стойност, и допринасят слабо, или изобщо не допринасят за конкурентността на редица преработвателни сектори от икономиката на България. Това не само причинява по-ниски нива на развитие на българската икономика от потенциално възможните, но и до негативни териториални развития, резултатиращи в крайна сметка в загубата на производствен потенциал на цели региони от територията на страната, посочиха от КНСБ, които посочиха три направления за преодоляване на негативните социално-икономически и териториални развития, както и за по-пълно възползване от ресурсите на страната:

1. Ребалансиране на перспективите за развитие на браншовете на първичните сектори, което да доведе до тяхното изсветляване, както и създаване на нов тип производства на първични продукти, включително на основата на култивирано отглеждане на ценни, понастоящем диворастящи видове.
2. Реиндустриализация на селската икономика за добавяне на повече стойност към местно произведените суровини чрез по-пълно оползотворяване на суровините и ресурсите, за създаване на иновативни и наукоемки крайни продукти, съчетана със създаване на нова и много по-разнообразна заетост в селските райони на България
3. По-пълно обвързване на реализацията на продуктите на селското, горското и рибното стопанство и свързаните преработки, с развитието туризма в селските райони, и особено с развитието на здравния туризъм основан на балнеология за възстановяване и природно лечение на хронични заболявания   

Националните усилия на България по първото направление следва да доведат до увеличаване суровинната обезпеченост за преработвателните предприятия, но и до увеличаване на биологичната продукция в земеделието и аквакултурите, които да се превърнат в основата за производството на качествени храни и напитки. Трябва да се възстанови и производството на технически култури – и особено на влакнодайните, които да захранят с качествени местни суровини предприятията в текстилната промишленост и свързаните последващи преработки до готови облекла. Асортиментът на земеделската продукция следва да се обогати с култивираното отглеждане на нови ценни и уникални растения от българската флора, включително такива които да позволят нов тип преработки за производството на нетрадиционни за България продукти: например, естествени заместители на традиционните консерванти, овкусители, оцветители, емулгатори за ХВП, оцветители за текстилната промишленост, извлеци – суровина за козметиката и фармацията и т.н. Аквакултурното стопанство следва да обърне внимание и на нетрадиционни за България производства, включително на ценни водни растения, като основа за нови производства на българската ХВП, на козметичната и фармацевтична индустрии. Фокус на усилията по това направление трябва да бъдат семейните стопанства, чиито управители живеят в селските райони на страната, и особено на техните сдружения и организациите на производителите, в които те членуват.Усилията следва да бъдат съчетани с възстановяване на поливната система на страната, чието значение на ключов фактор за конкурентността на селското стопанство нараства с настъпването на климатичните промени.

Дейностите по второто направление следва да доведат създаването на преработвателни мощности от нов тип в селските райони на страната, позволяващи диференцирано сортиране, обработка и преработка на първична продукция от земеделието, горското и рибното стопанство съобразно разнообразните очаквания на пазарите в ЕС и трети страни. Селските райони трябва да са способни да произвеждат качествени храни и напитки от местно произведени биологични суровини от земеделието и аквакултурите, както и качествени междинни продукти за текстилната и кожарската промишленост, за фармацията и козметиката. Модерните преработвателни мощности следва да са ресурсоефективни, т.е. да са способни да извличат множество ползи и продукти от една и съща суровина, като работят възможно на близко до принципите на безотпадните технологии, включително като оползотворяват отпадъчната биомаса за собствени енергийни цели. Фокусът на усилията по това направление следва да бъде създаването на клъстери от предприятия за взаимосвързана обработка и преработка на суровините от селското, горското и рибното стопанство включително до комбинирането им до иновативни продукти за директно потребление, каквито са функционалните храни и козметикотекстилите. В оптималния случай клъстерите ще работят на общи специализирани индустриални зони, създадени на базата на ПЧП, с участието на местните власти и организациите на местните земеделски производители.

Дейностите по третото направление следва да „вплетат” поне част от местно произведената продукция в цялостния туристически продукт развиван на територията на конкретната селска община, като по този начин допринасят за повишаване на неговото качество. В тази връзка, качествените храни и напитки от биологични суровини, местно произведените извлеци и етерични масла от растения с ценни биологично активни вещества, функционалните храни и напитки, козметикотекстилите биха дали особено значим принос за развитието на местен здравен туризъм, и възможно най-висока добавена стойност за местната икономика.

Осъществяването на предложените дейности в сектора, включително научно-техническото му обезпечаване, може да бъде финансирано в синергия от почти всички програми съфинансирани от ЕСИФ през следващия програмен период. Ако това се случи, ще бъдат създадени много повече на брой конкурентни работни места в белия сектор на селската икономика, и така ще бъдат преобърнати тенденциите за обезлюдяване на селските райони.