Усмихнат лик към Запада, имперски жестове към Изтока

Природният газ е за Путин почти толкова важен, колкото въздухът, който диша. Докато има газ, той е непоклатим. Ако обаче един ден цените рязко паднат, Путин ще се срине, а с него и цялата руска енергийна империя, коментира „Дойче веле“.

Докато ЕС говори за диверсификация на енергийните източници, Русия има предвид тъкмо обратното - още повече руски петрол и газ по все нови и нови трасета. Северен поток е пример за това, Южен поток през Черно море - друг пример. Докато Москва все още се ръководеше от икономически съображения, се правеха планове за прокарване по суша на втори щранг за природен газ към Германия; това щеше да бъде три пъти по-евтино.

Пресилени опасения? Едва ли

Ала днес Москва разсъждава политически и стратегически. Целта е да се избегнат услугите на транзитните страни. От един транзитен петролопровод печелят всички. Само че Путин иска да печели само той. Оттук и неговият едва ли не маниакален стремеж да направи Русия независима от малките й съседи и да сложи ръка върху всички енергийни лостове. Тогава при необходимост, на източноевропейците може да им бъдат извити ръцете, без да бъдат засегнати западноевропейците.

Пресилени опасения? Едва ли: достатъчно е да се види как руският държавен концерн Газпром отново притиска Украйна, заплашвайки, че ще прекъсне изцяло енергийния пренос през украинска територия.

На този фон е понятно, че Източна Европа се опитва да се откъсне от руската енергийна империя. Полша има добри перспективи в това отношение - заради планираното изграждане на две атомни централи. Други страни също следват полския пример. Украйна обмисля с какво да замени руския газ, а балтийските страни искат да сложат край на съществуването си като "енергиен остров" в ЕС.

Имперски жестове към Изтока

Междувременно Газпром продължава своя марш, включително и в Германия. Системата Путин се нуждае от природен газ, както всяко живо същество от въздуха: експортните мита върху енергоносителите съставляват 60 процента от постъпленията в руската хазна. Оттук някои в Брюксел правят извода, че евентуално рязко падане на цените би довело до срива на Русия. По-точно би било да се каже: до срива на системата Путин.

Амбициите на Кремъл с подаръци и заплахи да създаде един "евразийски съюз" засягат непосредствено руските съседи. Усмихнат лик към Запада, имперски жестове към Изтока - такъв е смисълът на руската тръбопроводна политика. ЕС трябва да се замисли: енергийният империализъм на Путин е стигнал до една точка, където вече се изисква стратегия на енергийното сдържане.