Ще се превърне ли храната в лукс?

Немският агроикономист Харалд фон Вицке беше първият учен от световна величина, който още в началото на това столетие предсказа смяна на глобалната тендеция на пазара на хранителна продукция.

Професорът от Хумболтовия университет на Берлин издигна тезата, че ако през целия ХХ в. цените на селскостопанската продукция са следвали последователна тендеция на спад, независимо от стремително растящото търсене, то през XXI в. човечеството ще се сблъска със значително поскъпване на плодовете на земеделието. Ето затова, казва фон Вицке в актуално интервю за Deutsche Welle, цените на зърното, които заради природните катаклизми тази година рязко се повишиха на световните борси, след няколко години ще бъдат вече не изключение, а норма.

„Знаем, че търсенето на продукти ще се удвои през първата половина на XXI в.”, казва фон Вицке. „От една страна това ще бъде свързано с високите темпове на нарастване на населението на планетата, а от друга – с увеличаването на доходите на жителите в много страни, което от само себе си води до нарастване на потреблението на хранителни продукти”, обяснява фон Вицке, който оглавява международен „мозъчен център” под името „Хумболтов форум” по въпросите на продоволствието и селското стопанство.

Всичко това означава, че повече не може да се следва досегашният екстензивен път на задоволяване на нуждите от продукти, обяснява фон Вицке: „Първо, площите, подходящи за селско стопанство са ограничени. Най-добрите, най-плодородните територии вече се експлоатират максимално. В много региони вече няма територии, които могат да се добавят към сега съществуващите терени за селскостопанско производство. А там, където все още ги има под формата на тропически гори или савани, не искаме да ги експлоатираме поради екологични и климатични съображения и защото се стремим да съхраним уникалните флора и фауна”, подчертава немският учен.

 „Втората сериозна причина заради която добивите няма да растат паралелно на търсенето е глобалния проблем с недостига на вода. А третата – поскъпването на енергията. Всичко това води до оскъпяване на производствените разходи, а оттам - и на крайните продукти”, казва фон Вицке.

Единственото, което ни остава е повсеместно повишаване на производителността на селскостопанския труд на вече обработваните площи, обобщава професорът и веднага отбелязва, че това никак не е лесна задача. „От началото на „зелената революция” ние сме свидетели на непрекъснато намаляване на темповете на ръста на производителността на труда. В момента той е около 0,6% в целия Европейски съюз”, отбелязва фон Вицке.

С други думи, фермерите от страните в ЕС са обработвали и продължават да обработват земята толкова ефективно, че тя е достигнала максимума от своето плодородие.

По тази причина надеждите за съществено увеличаване на обема на производство трябва да се насочат към развиващите се страни и държавите в преход, съветва ученият.

На тях се пада отговорността кардинално да повишат ефективността на селското си стопанство. Това ще бъде както в техен интерес, така и в интерес на цялото човечество, казва фон Вицке. „Затова, трябва да им се осигурят облекчен достъп до кредити, съвременни технологии и отлично развита инфраструктура, за да може средствата за производство да стигат безпрепятствено до земеделците, а тяхната продукция – до потребителите и то, на ниски цени”, препоръчва в заключение той.