133 години от рождението на Йордан Йовков

Днес се навършват 133 години от рождението на Йордан Йовков – Майстора на късия разказ.

Годишнината от рождението на Йовков ще бъде отбелязана тържествено в Жеревна. Продължава и кампанията „Непознатият Йовков”, която се организира съвместно от Министерство на културата и Държавна агенция „Архиви”. В село Жеравна ще бъде представен личният архив на Йордан Йовков Дарението за къща – музей на Йордан Йовков в родното му село Жеравна, включва документи от личният архив на писателя. Това е първо публично представяне на личният архив на Йордан Йовков, предоставен през 2012 г. на Държавна агенция „Архиви” от внука на писателя Боян Попов.

Кампанията „Непознатият Йовков” се инициира от Министерство на културата и Държавна агенция „Архиви”. Инициативата започна на 1 ноември по повод Деня на народните будители и 133 години от рождението на Йордан Йовков. Целта е популяризиране на творчеството и делото на Йовков, възраждане на интереса към българската класика, утвърждаване на ценностите и принципите, завещани ни от плеядата народни будители.

Йовков е роден в Жеравна през 1880 г. Завършва гимназия в София през 1900 г.  В началото на 1904 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му.

Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. През юни 1913 г. е ранен по време на битката край Дойран, а месец по-късо е повишен в чин.

След войните Йовков се установява в София и работи като редактор на списание „Народна армия“, където в бр.1 публикува очерк за Балканската война — „Утрото на паметния ден“. След като списанието престава да излиза, Йовков е принуден да търси работа и с помощта на Григор Василев е назначен за библиотекар и редактор на списание „Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве“ в Отделението за социални грижи и благотворителност.

Остава на работа до есента на 1915 г., когато отново е мобилизиран и изпратен в град Ксанти. А година по-късно е командирован в редакцията на списание „Военни известия“. След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич. След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където е учител до есента на 1920 г. След застъпничество на приятели от София е назначен в българската легация в Букурещ. През 1920 - 1927 г. е редовен сътрудник по печата; постоянно е понижаван в длъжност, поради което в края на 1927 г. напуска легацията.

Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив. Открит е рак в стомаха в напреднало, безнадеждно състояние. Също рак в жлъчката, освен това — апандисит. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.