54% от учениците са функционално неграмотни по математика

54% от учениците са функционално неграмотни по математика, а само 1/3 от населението покрива базовото ниво на дигитални умения. Това сочи анализ на Института по пазарна икономика (ИПИ), оповестено на дискусия днес, организирана от Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ).

 В професионалното образование близо 45% от завършващите средно образование придобиват квалификация, но в 15 от 20-те най-търсени професии системата подготвя под 0.3% кадри.

Висшето образование носи значителни ползи – 90% заетост и средна заплата от 25 хил. лв. годишно, но само 18% от завършващите бакалаври са в ИТ специалности. Според анализа на ИПИ това води до сериозно разминаване между икономическите реалности, нуждите на работодателите и предлагането на квалифицирани кадри на пазара на труда.

 Липсата на ефективни образователни политики води до икономически загуби и пропуснати ползи за страната, което прави реформите в сектора приоритетни, категорични са членовете на БРАИТ.

Изводите от проучването сочат, че трябва да се положат усилия за промяна на учебните програми, за да отговорят по-добре на нуждите на съвременния пазар на труда и да развиват ключови умения у учениците, особено в дигиталната сфера. Освен това се подчертава необходимостта от по-добро планиране на приема в професионалните училища и предоставяне на повече възможности за дуално обучение. Така ще се гарантира, че завършващите млади хора ще бъдат по-подготвени за реализация на пазара на труда.

“Живеем в много динамични времена, в които технологичността се очертава като новата форма на грамотност“, сподели Доброслав Димитров, председател на УС на БРАИТ. „Изкуственият интелект предоставя неограничени възможности за самообучение, което поставя редица предизвикателства пред училищата и учителската професия. При наличието на лесен достъп до множество източници на информация автоматичното зазубряне и възпроизвеждане на факти вече не е ценност. Учителят трябва да премине към естествената си роля на ментор, не на ретранслатор на информация. И всички ние трябва да свикнем, че ученето наистина е през целия живот, защото няма да е изключение в рамките на един живот да сменяме по няколко професии”, каза той.

Според Илия Кръстев, председател на УС на AIBEST и член на УС на БРАИТ, образованието е основен фактор за бъдещия икономически растеж. По думите му българското образование трябва спешно да се модернизира, но това е дълъг и сложен процес, който изисква незабавни първи стъпки. „Решителни действия са необходими днес, за да останем конкурентни в бързо развиващия се свят. Трябва да убедим обществото, че трансформацията е не само необходима, но и възможна, за да постигнем прогрес. Бизнесът трябва да играе ключова роля в този процес, не само като активен партньор в образователните реформи, но и като регулаторен механизъм спрямо управляващите за посоката на промените, за да се справим с рисковете, пред които България е изправена като икономика и общество”, сподели Илия Кръстев.

“Повече от всякога днес имаме имаме нужда от обединяващи теми и от дългосрочна визия за развитие на България“, добави Добромир Иванов, изпълнителен директор на BESCO.

Според него образованието е точно такава тема. „Не е възможно да говорим за страната ни през следващите десетилетия без да говорим за нуждата образователната система да е насочена към формирането на умения в децата ни, на които ще се наложи да се адаптират в един безпрецедентно бързо променящ се свят. България да има най-доброто образование в света след 20 години е визия, зад която могат да застане голяма част от обществото ни. Но днес е нужна политическа воля, за да може да направим първите крачки - нови Учебни програми, работещ Стандарт за качество, Езикова интеграция, Нови форми за оценяване и много други подобрения, зад които бизнесът застава”, каза той.

Всички браншови организации в сектора са се обединили около промяна в критериите за прием в математическите и професионалните ИКТ гимназии, защото нивото на НВО-то по математика на практика не измерва силния математически талант и повишен интерес в тази област, заяви Теодора Тодорова от УС на БАИТ, ресор „Образование“

„За нас е важно в тези гимназии да се обучават най-мотивираните и способни младежи, за които високотехнологичният сектор се бори и иска да развива. Следва да има стимул за тези деца да ходят на математически състезания и резултатите от тях да се включват в балообразуващата оценка за математическите и професионалните ИКТ гимназии”, отбеляза тя.

Проучването на ИПИ ще бъде основа за последващи разговори с правителството и заинтересованите страни, като целта е да се изготвят конкретни политики за подобряване на образованието и по-добрата подготовка на младите хора за бъдещето.