Цените в здравеопазването изостават над два пъти от останалите в икономиката

Цените в здравеопазването консистентно изостават над два пъти от останалите в икономиката. Това изоставане достига 13,6 процентни пункта от началото на covid-пандемията до днес. Промените в индексa на потребителските цени (ИПЦ) и под-индекса "Здравеопазване" са съответно 24,9% и 11,3%. 

Това е един от акцентите в представения днес икономическия анализ на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) на тема "Инфлация и цени в здравеопазването – проблеми, перспективи и решения".

За някои големи многопрофилни университетски болници в страната средните цени на клиничните пътеки по Националния рамкови договор (НРД) покриват само 20-40% от средната реална цена на лечение, стана ясно от анализа. 

Освен това, липсата на достатъчна ценова индексация води до увеличаване на времето за чакане за оказване на медицинска помощ, липса на определени лекарствени продукти от пазара, прехвърляне на разходи върху пациента, заобиколни методи за неформално повишаване на цените, понижение на качеството на предоставяната услуга, "долекуване" извън болничните заведения, свръхнатовареност на персонала.

Ето защо от ЕКИП предлагат следните възможности за съфинансиране на системата в условията на инфлация:

• Ваучерни схеми: създаването на ваучери за здравни услуги и лекарства биха били добро решение за сектора на здравеопазването, тъй като могат да гарантират целево използване на  средства – било то под формата на данъчно облекчение за работодатели или на отпуснати от държавата средства за определени случаи.
• Заделяне от акцизи: заделянето на едва 10% от постъпленията от акцизи от тютюн, алкохол и горива за 2022 г. би допринесло допълнително 567 млн. лв., които да бъдат разпределени пропорционално в бюджета на НЗОК, както следва – 110 млн. лв. за извънболнична помощ, 254 млн. лв. за болнична помощ и 140 млн. лв. за лекарства, медицински изделия и храни.
• Регламентиране на доплащането: регламентирането на доплащането в лечебните заведения има за цел да допринесе за прозрачното финансиране на подценени дейности, да осигури яснота на транзакциите между пациент и система, като послужи за двойна проверка за извършена дейност, както и да подобри конкурентната среда. Не на последно място би спомогнало за по-обективни финансови отчети към принципалите (държава и общини).