Големите данни са "новото злато" и в здравеопазването

Скоростта, с която се променят технологиите в здравеопазването, е по-бърза от способността на хората и държавните институции да осмислят въздействието ѝ. По-бърза е и от темпото на регулаторите, които трябва да ги вкарат в рамки. Дигиталните екосистеми стават все по-усъвършенствани, а на този фон България постави основите на Национална здравна стратегия до 2030 г. Какви са технологичните нужди и възможностите на здравния сектор за дигитална трансформация разискваха участниците в третия панел на 10-ия национален Фарма форум, организиран от списание "Мениджър" днес в София Хотел Балкан.

Основна цел на дигиталното здраве е да подобри здравните резултатите на всяка държава, посочи Мира Ганова, директор на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването, която освен като участник в дискусията се изяви и в ролята на модератор. По думите й здравните нужди на хората нарастват все повече, в същото време те стават все по-претенциозни към здравето си.  

"Хроничните заболявания формират вече 77 % от общия брой заболявания в Европа. 4,5 трилиона долара е обемът на уелбинг сферата, която включва не само медицинските грижи, но и начина на живот на даден пациент. Затова парадигмата на съвременното здравеопазване изглежда по друг начин – не само медицина, но и пълноценна интеграция в средата", коментира Мира Ганова.

Държавата трябва да създаде рамка, която да подкрепя случващата се изцяло нова ера в здравеопазването с навлизане на все повече пробивни иновации, добави тя. "Дигитализацията е важна, защото ще позволи на здравните системи по-добре да преценяват къде да се насочват повече ресурси – дали върху болнично лечение, дали върху извънболнична помощ и т.н. В 21. век вече няма смисъл да слагаме пред здравето определения като дигитално, защото всичко е здраве", обясни още директорът на Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването. 

На техническо ниво дигитализацията е интеграция на нови технологии, бизнес трансформация и то на цели процеси, но най-вече тя започва от промяната на мисленето, че вече е задължителен инструмент за подпомагане на здравеопазването. "Нито една държава не може да се справи самостоятелно със своята дигитална трансформация. Като държава изоставаме в нашия дигитализационен процес, но от друга страна, имаме възможност да се учим от опита на държави, които са търпели, и провали в това отношение", посочи още Мира Ганова.

Мира Ганова, PhD, директор на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването. Снимка: Николай Дойчинов

Дигиталната трансформация в медицината и здравеопазването е факт в европейски и световен мащаб и има много доказателства, че България продължава да изостава в това отношение, каза проф. д-р Иво Петров, дмн, съосновател на Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център, медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология.

"Отличник в това отношение е Естония. Нейният опит сочи, че на ниво държава е обърнато внимание на всички важни елементи като електронно досие, включително и дигитален регистър на лекарските грешки, които по този начин подлежат на анализи и чувствителното им намаляване в бъдеще. Сред добрите практики по света са и електронните платформи за обучение и ресертификация на медицински специалисти. 

Големите данни са съвременното злато. В медицината на тази база например може да се подобрява индивидуалното лечение. Има вече невероятни български решения за ранно разпознаване на заболявания, което значително може да подобри не само навременното лечение, но и продължителността на живот и то в добро качество. Проблемът е, че тези решения не се масовизират", отбеляза проф. Иво Петров. 

По думите му голяма част от европейските държави вече са въвели и електронните платформи за телемедицина. Нещо повече, вече има и т.нар. електронни линейки – електронна платформа, в която се подават сигнали за спешна помощ.

"Всички, в чиито ръце са решенията за въвеждането на такъв тип решения, са отговорни, че ние продължаваме да изоставаме в това отношение, което води и до по-лоши крайни здравни резултати, а и до предотвратими смъртни случаи", каза той.

При тенденция на намаляващ брой лекари и специалисти у нас, дигиталните решения могат да намалят и дисбаланса на покриването на нуждите от компетентно лечение дори и в отдалечени райони, както и екстремно ранно разпознаване на бъдещи заболявания, така че да бъдат предотвратени. 

Проф. д-р Иво Петров, дмн, съосновател на Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център, медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология. Снимка: Николай Дойчинов

"По време на пандемията 6 български компании бяха потърсени от европейски държави за различен тип дигитални решения на национално ниво, особено в областта на телемедицаната. Тези решения вече са въведени и работят. България обаче на ниво държава не е предприела нито една стъпка в тази посока", коментира от своя страна Мира Ганова.  

Пример за успешен проект в областта на дигитализацията, който е в полза на българските пациенти, е системата за верификация на лекарствата, посочи Изпълнителният директор на Българската организация за верификация на лекарствата Илиана Паунова.

"Това е най-големият публично частен проект в Европа, в който участват всички заинтересовани страни и институции в лекарственото снабдяване. В България Системата за верификация на лекарствата е първата работеща национална електронна система в лекарственото снабдяване", каза Паунова.  

Въпросната система на верификация представлява ключовият код, изписан върху всяка опаковка на лекарствата, изписвани по лекарско предписание. Този код съдържа Уникален идентификационен код, партиден номер, срок на годност и сериен номер на продукта. 

Паунова посочи и какво предстои пред България и пред Европа по отношение на системата на верификация. 

За България: 

• Повишаване активността на аптеките в България за отписване на лекарствата 
• По-добра аналитичност чрез Системата за управление на сигналите (AMS)
• Интегриране на информационните системи в лекарственото снабдяване

За Европа:

• Присъединяване на Гърция и Италия към европейската система
• Интегриране със SPOR (системата за управление на лекарствената информация на ЕМА)
• Нови функционалности: агрегиране, аналитичност и други

Илиана Паунова, изпълнителен директор на Българската организация за верификация на лекарствата. Снимка: Николай Дойчинов

"Изкуственият интелект е следващото голямо нещо в модерното здравеопазване, той категорично няма да замени човека, защото идва да ни е на помощ, да ни замени в рутинни повтарящи се дейности, за да ни освободи време за съществени дейности", коментира друг от основните панелисит, Георги Костадинов, съосновател и технически директор на Kelvin Health.

Като пример той посочи областта на радиологията, в която вече са въведени решения на базата на AI-алгоритми за разчитане на снимки от мамография. Има достатъчно създадени вече технологии с участие на изкуствения интелект, които просто чакат да започне използването им в медицината и здравната система, добави Костадинов. 

Медицинските специалисти не само по света, но и у нас, все повече демонстрират желание да използват различни технологични решения в работата си, но бариерата, която ще трябва да се преодолява, е осъзнаването на необходимостта от създаване на организация за провеждане на периодични обучителни сесии за използването им, казва Георги.

Георги Костадинов, съосновател и технически директор на Kelvin Health. Снимка: Николай Дойчинов

"Това е нормален процес на поддържане и обновяване на знанията и ще бъде част от бъдещето на медицинската експертиза", смята проф. Иво Петров.

За ускоряването на дигитализацията на здравеопазването у нас има нужда от ясна законодателна рамка в тази област и централизация на данните в нея, обобщиха участниците в края на дискусията.

Основни партньори на 10-и национален Фарма форум са: АбВи България; Българската организация за верификация на лекарствата; Astra Zeneca

Събитието се реализира с подкрепата на: Takeda; Sun Wave Pharma; Astellas; Novartis; Roche; Nurofen

Институционални партньори: Министерството на здравеопазването; Български лекарски съюз; Национална пациентска организация

Медийни партньори на форума:  bTV; dir.bg; Medical News;  REDmedia, portalnapacienta.bg