Йотова: Войната доведе до значително влошаване на сигурността в Черно море

Приключи заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, свикан от президента Илияна Йотова след вчерашните атаки с дронове над два кораба в изключителната икономическа зона на България в Черно море.

КСНС категорично осъди ударите с дронове по търговските кораби в Черно море и настоя незабавно да се извърши проверка за извършителите на ударите, обяви президентът Илияна Йотова след заседанието на Съвета.

Участниците се обединиха около необходимостта да се направи анализ на законодателството и да се набележат промени, ще се засилят и мерките за морска осведоменост.

Президентът Йотова заяви, че войната на Русия в Украйна е довела до значително влошаване на средата за сигурност в района на Черно море.

"В рамките на заседанието бе констатирана ескалация на военните действия в конфликта между Руската федерация и Украйна, която застрашава морската сигурност и свободното корабоплаване в Черноморския регион. На лице е тенденция за нарастване на атаките с морски и въздушни дронове срещу търговски кораби, водещи до повреда и потапяне на морските съдове и загуба на човешки живот. Това доведе до ограничаване на свободата на корабоплаването, рязък спад на корабния трафик, повишаване на застрахователните разходи, икономически загуби и опасност от екологично замърсяване", заяви Йотова.

"Беше постигнато съгласие, че използването на все повече далекобойни системи увеличи заплахите за критичната инфраструктура в България в Черно море и на територията на страната. С оглед на инцидентите беше отчетено, че са налице сериозни предизвикателства за защитата на критичната инфраструктура. Заплахите са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на военния конфликт. Беше постигнато съгласие за продължаване на изпълнението на мерките от МС за противодействие на заплахите. Предложено е да се извърши анализ на нормативната уредба за изпълнение на мерките. КСНС се обедини около следните предложения към изпълнителната и законодателната власт, като тези предложения бяха приети с 3/4 мнозинство. Три парламентарни групи бяха против. Осъждаме ударите на търговските кораби и настояваме за проверка за установяване на извършителите на ударите", добави Йотова.

"Най-големите гаранции за нашата сигурност е незабавно прекратяване на огъня. България трябва да участва активно в този процес. Трябва да се продължи изпълнението на мерките за противопоставяне на рисковете и заплахите. Засилване на мерките за морска осведоменост, ускоряване процесите за антидрон системите. Изпълнителната власт да анализира промени в нормативната база за подпомагане на мерките за физическата защита на обектите и морската сигурност. Поддържане на системата за спасяване по море. България да задейства капацитета си на пълноправен член на НАТО. Чрез НАТО и чрез повишената бдителност "Източен страж" има възможност и да поискаме увеличаване приноса на съюзниците за осигуряване на Черноморския регион. Засилване на отбранителната система и антидрон система", заяви Йотова.

Сред решенията, които са взети на КСНС, са още: България да предложи на ЕС рамков механизъм за свободно корабоплаване в Черно море, да се задействат мерките за наблюдение, финансови компенсации за евентуални загуби, спешно да предприемем консултации с Румъния и Турция за общи действия по спиране на атаките в Черно море. Преговори на страните в Черно море - Русия, Украйна, България, Румъния, Турция и Грузия за превръщане на морето в зона на споделена сигурност. Отправяне на искане за съдействие от ООН за технически и правен анализ на инцидентите в Черно море, подчерта още Йотова. 

Не мога да кажа, че има непосредствена заплаха за националната сигурност. Разбира се, има рискове – недалеч от нас се води война. Няма пряка заплаха за националната сигурност. Това каза премиерът Румен Радев пред медиите след края на Консултативния съвет за националната сигурност (КСНС).

На въпрос чии са дроновете, атакували двата кораба в изключителната икономическа зона на България в Черно море, Радев отговори, че ако се съди по характера на товара и посоката на движение на корабите, „резултатът, логично погледнато, е в полза на Русия“. Премиерът обаче посочи, че не може да се твърди, че ударът е извършен от Русия, без да има доказателства, и определи това като хипотеза към момента.

Премиерът отбеляза, че правителството ще организира и ще предложи България, заедно с Турция и Румъния и с подкрепата на САЩ, да изследва района на ударите, особено кораба, който все още е на вода. Целта ще бъде да се потърсят отломки от дроновете и следи, които да покажат какви са били те. Ще бъде изследван и потъналият кораб.

"Ще направим всичко възможно да установим какъв е бил дронът, както направихме за дрона, който падна край Кардам. Ако се окаже, че дроновете са руски или украински, ние моментално ще изпратим нота до съответната страна и ще поискаме консултации. Това е дипломатическият инструмент, който ние сме длъжни да използваме и ще го приложим", заяви премиерът Радев. 

Становището на КСНС не е било подкрепено от четири формации – „Възраждане“, ДПС, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. 

Всъщност не е ясно дали е приет този текст, защото по вътрешните правила са необходими 3/4 от участниците и очаквам крайния вариант дали тези 3/4 са налице. Това гласуване има огромна тежест, защото по вътрешните правила, ако има 3/4 подкрепа този текст се приема за подкрепен от КСНС, ако няма 3/4, то остава добро намерение, след което всяка от страните естествено обяснява нейните аргументи. Това заяви Николай Денков от "Продължаваме Промяната" след края на заседанието на КСНС.

"Няма логика Украйна да стреля по собствените си кораби, с които тя превозва зърно от пристанищата в Румъния и Одеса. Така, че няма никаква логика в това. Това около което се обединихме е, че трябва, тук имаме съгласие, да се завърши това разследване и съответно тази информация да бъде извадена пред обществеността. Казах съвсем ясно, че няма логика някой да стреля по собствените си кораби, когато го интересува да може да си изнесе зърно и да си получи средствата. Всъщност това е и причината, поради която няма как да подкрепим този подход, при който непрекъснато се прехвърля проблема от болната глава на здравата. Това, което също стана дума по време на обсъждането е, че това, което е важно, е кой действително е реализирал атаката. Атаката може да стане и с украински дронове, ако те бъдат прехванати и се управляват от руските служби. Това е ставало. Аз искам да видя края от разследването", каза Денков. 

"Не подкрепихме декларацията на КСНС заради неприети наши предложения. Първото предложение да бъде изпратена нота до Русия за нарушаване на морското право и да бъдат поети ясни ангажименти от Русия повече подобни атаки към търговски кораби в изключителната икономическа зона на България да не се случват. Това беше категорично неподкрепено от останалите, подкрепихме го само ние, "Продължаваме промяната" и ДПС", коментира депутатът от "Демократична България" Ивайло Мирчев.

Следващото предложение на "Демократична България" е било КСНС да призове незабавно и да се препотвърди позицията на 51 страни, включително на България, включително на Европейския Съюз в ООН, за незабавно спиране на огъня от двете страни и започване на мирни преговори.

"Темата, около която нямаше консенсус, е кой е агресорът, а той е пределно ясен", каза Станислав Анастасов от ДПС. Той заяви, че конкретно за двата атакувани кораба, правителството има достатъчно информация да посочи кой е причинителя, но това трябва да направят те. На България, като достоен член на НАТО и Европейския съюз, ѝ отива да излезе правителството и открито да заяви тази информация, защото българските граждани искат отговор. Отговорите могат да ги дадат те, каза още Анастасов. Той добави, че по време на съвета са разбрали кой е причинил инцидента. 

"Решение очевидно няма да бъде взето. Имаше, разбира се, предложение за становище и предложение от страна на президентската институция, което аз няма как да подкрепя, защото в него има много неща, които будят повече въпроси, отколкото отговори. В цялото становище на госпожа Йотова, което беше предложено за обсъждане и около което поне към настоящия момент не стигнахме до общо решение, се говори за последиците, но не се говори за причините за този момент, към който се свика Консултативният съвет", каза лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов. 

"Възраждане" не е подкрепила предложението България да участва активно в процеса за постигане на мир. Костадинов е поставил въпроса как страната може да изпълни тази роля, след като подкрепя санкции срещу Русия и изнася оръжие. Според него България трябва да предложи да бъде посредник между Русия и Украйна.

"Когато поисках България да бъде посредник, аз казах, че мога да направя компромис, но при едно условие: България да бъде посредник в този конфликт. Нещо, за което ние от "Възраждане" настояваме от 2022 г. България е най-близката черноморска държава, която би могла да разговаря едновременно и с Украйна, и с Русия, защото сме близки по език, по култура, по религия, по история. Това не беше въобще и коментирано. Когато България не е в ролята на посредник, а в ролята на подстрекател", добави Костадинов.