Комисията за промяна на Конституцията не стигна до съгласие по текстовете за служебно правителство и премиер

Депутатите от Комисията по конституционни въпроси, които заседаваха извънредно днес, отложиха гласуването на разпоредбите, свързани със служебното правителство и избора на служебен премиер.

Спорен се оказа кръгът от лица, измежду които президентът може да избира за служебен министър-председател. Според предложените текстове от Христо Иванов „за служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.“, предаде БТАл

В хода на разискванията министърът на правосъдието Атанас Славов заяви, че има постъпило становище от Върховния касационен съд (ВКС),  изпратено до комисията и Министерство на правосъдието. От ВКС изрично възразяват на това – председателя на ВКС да е едно от лицата, измежду които може да се избира служебен министър-председател. Славов каза, че така по недопустим начин биха се смесели властите. Министърът отбеляза, че председателят на ВКС ще е основата фигура, която ще председателства новия формат на ВСС и общото събрание. По думите му се създава колизия с основния принцип за независимост на съдебната власт. Тази редакция не е била обект на преглед и коментар от Венецианската комисия, добави той. 

Преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова отбеляза, че от кръга лица следва да бъдат оттеглени също председателят и заместник-председателят на Сметната палата, тъй като те извършват одит на разходите на държавата и голяма част от дейностите, които ще извършва служебното правителство подлежи на одит. По думите ѝ има два подхода – да бъдат ограничени дейностите, които служебното правителство извършва или да не се намесва Конституцията, когато се формира служебното правителство. Другият подход е персонално да се ограничат лицата или да се ограничат правомощията на служебното правителство. Двата подхода могат да доведат до блокиране и правителствена криза, добави тя. Надежда Йорданова от "Продължаваме промяната - Демократична България" отговори, че наличието на списък не е най-добрият подход и затова е бил разширен списъкът, така че президентът да има възможност за по-голям набор, от който да избира. Според вносителите, не би се стигнало до ситуация, в която всички да откажат и да се стигне до правителствена криза, тъй като в голяма степен това са лица, които съзнават гражданския си дълг. Гроздан Караджов от "Има такъв народ" коментира, че следва да се възпрат служебните правителства да правят кардинални промени в държавата. Той предложи функциите на служебното правителството да бъдат определени с отделен закон. 

Преди това депутатите приеха текстовете, според които за президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание "лишаване от свобода" и е живял последните пет години в страната. 

На "косъм", с един глас повече мина и текстът, според който за народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните 18 месеца в страната. Това е нов момент в основния закон и беше подкрепено с пет гласа “за”, четири “против” и без въздържал се.

Председателят на комисията и депутат от парламентарната група (ПГ) на ГЕРБ-СДС Радомир Чолаков обаче гласува “против” предложението. Той обясни своя вот с това, че липсват точни данни за това колко българи имат двойно гражданство и колко точно български граждани живеят в чужбина. Гласуването беше предшествано от оживени дебати, в които се поставяха въпроси кой точно ще определя въпросните 18 месеца срок, а депутатът от парламентарната група на "Има такъв народ" Гроздан Караджов директно попита дали промяната не се въвежда специално заради Кирил Петков.