Парламентът прие на първо четене промените в Конституцията

Парламентът прие на първо четене законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията. Промените бяха подкрепени от 164 народни представители, 66 гласуваха "против", без "въздържали се". Съгласно процедурата, днес измененията бяха подложени отново на първо гласуване, след като преди два месеца не събраха необходимите три четвърти мнозинство. Промените в основния закон подкрепиха от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ и ДПС.  „Против“ бяха от „Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“, предава БТА. 

Вносители на законопроекта са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители.

След гласуването на 6 октомври председателят на Народното събрание Росен Желязков обяви, че измененията не събират три четвърти от гласовете и предложението не е прието. Но понеже получава повече от две трети, на първо гласуване проектът може да бъде предложен отново не по-рано от два месеца, считано от 6 октомври, разясни той.

Според Конституцията, както и според приетите процедурни правила за гласуване на измененията в основния закон, проектът се обсъжда и приема на три гласувания в различни дни. Той е приет на първо четене, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители. Ако получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички депутати, се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.

Сред основните акценти в него е укрепване независимостта на съда чрез структурна реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС), реформа на прокуратурата, реформа на институцията на служебния кабинет, прозрачен избор на независими регулаторни и контролни органи.

В проекта е заложено редуциране на парламентарната квота във ВСС до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират пряко от съдиите, като представляват различните нива на съдебната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. Според проекта, ВСС се председателства от председателя на ВКС, а в негово отсъствие — от председателя на ВАС. 

Предвидено е в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната обществена квота, като целта е да се засили общественият надзор върху дейността на прокуратурата, да се гарантира нейната независимост, но и отчетност, както и да се гарантира по-голямата независимост на редовите прокурори чрез намаляване влиянието на главния прокурор. В законопроекта е записано Прокурорският съвет да бъде от десет членове, от които шестима са избирани от Народното събрание; двама - пряко от прокурорите, един - от следователите, и един - от главния прокурор, като член по право. Предлага се функциите на прокуратурата да се съсредоточат основно в наказателното правораздаване, като се ограничават правомощията на главния прокурор. Въвежда се и елемент на децентрализация на прокуратурата.

Предвижда се и уреждането на индивидуална конституционна жалба, така че всеки един български гражданин при определени условия да има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато правата му са застрашени или уредени по начин, който не съответства на Конституцията. Други промени са свързани с уреждането на механизма за назначаване на служебно правителство.  

"Това, което се случва днес, е фалшив дебат за фейк-конституция. Коментираме текстове, които са мъртво родени, и които на второ четене изобщо няма да бъдат гласувани", коментира лидерът на БСП Корнелия Нинова.

Между първо и второ гласуване на промените в Конституцията, в резултат на обществените обсъждания, ще бъдат нанесени редакции във внесените текстове, отговори председателят на комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков. 

"Предложението за смяна на националния празник няма да бъде подкрепено. Параграф 17 ще бъде оттеглен, да я приключим тази тема. Ще бъде преформатирана длъжностната характеристика на главния прокурор по такъв начин, че да отпадне надзорът за законност над всеки отделен прокурор, което беше големият проблем. Ще му бъдат запазени методическите указания, той ще си остане ръководител на върховна прокуратура и представител на прокуратурата въобще – това е консенсусно предложение, включително на професионалните общности", добави Чолаков.

По отношение на индивидуалната конституционна жалба, той каза, че ще бъде дадена възможност на всеки съд, по искане на страна или по своя преценка, да се отнася директно към Конституционния съд (КС). Чолаков отбеляза, че според експертите това е оптимумът за въвеждане на възможността всеки гражданин да може да стига до КС. 

По отношение на двете колегии Радомир Чолаков посочи, че ще бъде доизпълнено изменението на Конституцията от 2015 г., като професионалната квота в съдийския съвет ще бъде завишена спрямо политическата. По думите му, дискусионен е въпросът по разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии, но това, за което има консенсус, е, че ще бъде запазен общ формат. Повече няма да бъде възможно прокурори да се намесват в кадрови решения по отношение на съда, отбеляза той. 

По отношение на двойното гражданство има "оглушително мълчание", това е, защото всички си дават сметка за какво става дума, коментира още председателят на конституционната комисия. Той посочи, че не могат да предприемат тази стъпка, ако не са си изяснили колко българи имат двойно гражданство. "Ще се направи предложение между първо и второ четене за редакция - по отношение възможността министри да бъдат с двойно гражданство със съгласието на Народното събрание. Това е решението в Търновската конституция", добави Чолаков. По думите му, Евлоги Георгиев е бил касиран, защото е бил руски гражданин. Имаме си традиция, ще ви предложа да се придържаме към нея и този въпрос ще бъде изчерпан, допълни Радомир Чолаков. 

"Изключително важно е, че продължаваме да водим дебата за промените в Конституцията на Република България, защото това е дебат за бъдещето на страната ни, това е дебат дали искаме да живеем в еворпейска правова държава, в която европейска правова държава всеки ще бъде включен, всеки ще бъде уважаван. Неговитге достойнство и права ще бъдат зачитани", коментира министърът на правосъдието Атанас Славов.

Той посочи и защити идеята да се ограничат правомощията на главния прокурор, да се намали мандата  му от 7 на 5 години, както и в разделянето но Висшия Съдебен съвет, като в Прокурорския съвет ще има повече представители на обществената квота за сметка на тясно професионалната. Славов увери, че ще приема всички разумни предложения преди второ четене. От опозицията обаче се възмутиха, че нищо от предложеното на практика не е окончателно.  

Една част от промените в съдебната власт за мен са изключително притеснителни, защото на практика водят до пълен политически контрол на прокуратурата, каза Кристиан Вигенин от "БСП за България". 

Според него, идеята да бъдат орязани до такава степен правомощията на главния прокурор е контрапродуктивна. "Ние имахме проблеми не с правомощията на главния прокурор, а имахме проблем с това, че главният прокурор беше безконтролен. Аз смятам, че този въпрос до голяма степен го решихме. С предлаганите изменения фигурата на главния прокурор се обезсмисля. Ние няма да имаме главен прокурор, който да има силата и независимостта да води реална борба с корупцията, а ще имаме просто един главен секретар на Върховната прокуратура. Не знам защо си мислите, че като лишите главния прокурор от каквито и да било функции, това ще помогне за борбата с корупцията, добави Вигенин. 

Като още по-проблематичен той открои въпроса с Прокурорския съвет, състоящ се от главния прокурор, двама прокурори, избрани от прокурорите, един член, избран от следователите и цели шест, които са назначени от Народното събрание. Вигенин подчерта, че тези шест човека на практика са политически фигури, които ще упражняват пряк контрол върху цялата системата на прокуратурата. Ние през Конституцията отваряме възможността за пряка политическа намеса в работата на прокуратурата, добави той. 

Вигенин определи голяма част от предложенията като недомислени. Сред тях той визира предложението да отпадне изискването гражданството на народните представители да бъде само българско. Относно предложенията за служебното правителство Вигенин посочи, че текстът е абсолютно неработещ и може да доведе до тотален блокаж на държавата. Той се обърна към колегите си от ПП-ДБ и отбеляза, че ако преди време са му били симпатични с тази на моменти налудничава донкихотовщина, която са излъчвали, то вече не са. "Оказахте се едни санчопансовци - оръженосци на задкулисието, което с ваша помощ се окопава и активно завръща в момент, когато имахме шанс да се отървем от него", заяви Вигенин. 

Между първо и второ четене има малки детайли, които могат да се съобразят, коментира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в кулоарите на парламента.

Според него е важно, че трите парламентарни групи - на ГЕРБ–СДС, "Продължаваме промяната – Демократична България" и ДПС са успели да осигурят 163-ма депутати за гласуването. Борисов допълни, че е изненадан, че не цялата парламентарната група на "Продължаваме промяната – Демократична България" е била в залата.

Тепърва ще се обсъди както с ПП-ДБ, и с ДПС, отпадането на двойното гражданство за министри, каза още Борисов. Според него, ако се намери съгласие, то трябва да отпадне, защото вече поколения българи живеят навън, има много успели българи, които не биха искали да си заменят двойното гражданство, а бихме могли да ги ползваме като министри и те ще бъдат успешни.

Категорично против предлаганите промени се обявиха от "Възраждане" и "Има такъв народ"

"Възраждане" няма да подкрепи предлаганите промени в Конституцията, обяви пред журналисти в парламента Цвета Рангелова от "Възраждане". Смятаме, че е абсолютно вредно засилването на политическото влияние и участие на представители, избрани от НС, в прокуратурата. Така се засилва политизирането на един толкова важен орган. Смятаме, че голяма част от предложенията въобще не са от компетентността на обикновеното Народно събрание, изтъкна тя. И припомни, че са внесли искане до Конституционния съд за задължително тълкуване какво е необходимото мнозинство за второто четене на промените в Конституцията. 

Очевидно е бързането на "сглобката" да се приемат тези конституционни промени, очевидно е нежеланието да се вслушат в изключително задълбочените професионални становища на видни конституционалисти и юристи защо тези предложения не стават. "Възраждане" категорично няма да подкрепим и идеята да отпадне изискването за единствено българско гражданство за заемане на висши държавни постове. Смятаме за изключително притеснителни тези предложения, които граничат с посегателство срещу националната сигурност, добави Рангелова.

Народните представители на "Възраждане" нямало да внасят свои предложения между двете четения, защото смятат, че текстовете на вносителите не се нуждаят от допълнително преуреждане. 

И от "Има такъв народ" обявиха, че няма да подкрепят така предложения законопроект за изменение и допълнение на Конституцията. "През октомври Венецианската комисия се е произнесла по обсъждания законопроект. Венецианската комисия каза, че проектът няма мотиви, не е бил широко обсъден, тоест, според вносителите, обществото иска тези промени, а според изводите на Венецианската комисия обществото не е било информирано за тях. Така вносителите получиха сериозен политически шамар, заяви Ивайло Вълчев от ИТН. Той припомни за обществените обсъждания, започнали непосредствено след произнасянето на Венецианската комисия, от страна на ресорната Комисия по конституционни и правни въпроси. Тези обсъждания Вълчев определи като "класически пиар ходове", имащи за цел да покажат как се изпълняват препоръките на Венецианската комисия.

Относно предлаганата непрекъсваемост на работата на Народното събрание и обяснението, че това било същността на парламентаризма, Вълчев припомни, че по този въпрос още през 2001 г. Конституционният съд (КС) се е произнесъл, като изрично е указал, че датата на изборите е начална дата на мандата на Народното събрание. Вълчев посочи, че Конституцията не урежда съдържанието на формулировката - "конституиране на Народното събрание".

Създава се сериозен риск от удължаване правомощията на действащото Народно събрание. Това е така, защото, според предложеното в законопроекта,  този срок продължава до конституирането на ново НС, каза Вълчев и добави, че няма единно разбиране у самия Конституционен съд какво е конституиране на Народното събрание.

Ако направеното предложение стане действащо право, неяснота ще има в няколко посоки - в кой момент се прекратява мандатът на действащото Народно събрание, веднага след клетвата, след избора на ръководство или след като се изберат и постоянните комисии; от кой момент започва да тече срокът на пълномощията на новото Народно събрание, отбеляза Вълчев. Той посочи като интересен въпроса с участието на народните представители едновременно в действащо НС и в процеса по конституирането на ново НС. По думите му очевидно за тях ще има един "перманентен имунитет".

Според Ивайло Вълчев с промените ще бъде създадена възможност за съкращаване или удължаване мандата на Народното събрание. Подобно решение няма нищо общо със същността на парламентарното управление, каза Вълчев и припомни отново за решението на КС, според което срокът от четири години, какъвто е мандатът на едно Народно събрание, има смисъл на "гаранция срещу присвояване и удължаване на властническите правомощия на парламента против волята на избирателите".

Изненадващо ПП-ДБ се разделиха. Бойко Рашков подкрепи опасенията на опозицията. Според Надежда Йорданова обаче намалените правомощия на главния прокурор ще ограничат възможността за намеса в други обществени сфери.

"В момента сме на път да улесним политическия начин за въздействие върху Прокуратурата главно. С това свое предложение казваме на българското общество, че ние, като политици, ще се намесваме в структурирането на нашата прокуратура. Тази прокуратура, която ние сме ръководили доста време, като сме си избирали главните прокурори, независимо, че с някои от тях сме доказали своя политически провал, че сме избирали хора без необходимите по Конституция предвидени високи професионални и нравствени качества, които сринаха авторитета на българската прокуратура", каза Бойко Рашков от ПП-ДБ.

По думите му с предлаганите изменения се цели да се засили политическата възможност за избор точно на такива ръководители на българската прокуратура. Той обърна внимание, че политическият фокус е предимно към прокуратурата, не толкова към съда.  Аз, ако остане проектът с това му съдържание, искам да заявя, че няма да подкрепя този проект, заяви Рашков. 

"Предложените изменения целят в България да има повече свобода, повече справедливост, повече сигурност, а това са основни предпоставки за едно благоденстващо обществото. В центъра на този дебат и усилия е укрепване на независимостта на съда. Именно наличието на независим съд в една демократична държава е основната гаранция за справедливост, сигурност и свобода", отбеляза Надежда Йорданова от ПП-ДБ. 

Тя обясни и как ще го постигнат - като разделят Висшия съдебен съвет (ВСС) и отделят съвет, който да се занимава само с кадровите въпроси на съдиите, в който съдии, избирани от съдии, да имат мнозинство, и да бъде намалена обществената квота, избирана от парламента във ВСС.  Членовете, които ще избираме от обществената квота, няма да бъдат партийно зависими, а ще бъдат изявени фигури-професионалисти. Това е важно, за да може да се гарантира, че прокурорската професия ще подлежи на обществен контрол, изрази увереност тя.

"Ще гарантираме обществената квота да има наистина обществен характер и да не се допуска капсулиране на съдебната система, като предвиждаме, че парламентът не може да избира действащи съдии, прокурори и следователи. Много добре чухме критиките върху част от разпоредбите, които предложихме и ще направим усилия изборът на парламента както в съдийския, така и в прокурорския съвет да бъдат наистина независими, да не са действащи политици и да бъдат партийно неутрални. Следващите изменения целят да направим една по-ефективна и отчетна прокуратурата", заяви депутатът от ПП-ДБ. 

Следващата група изменения са насочени към укрепване на парламентарната република, добави Йорданова. "Настоящата Конституция предвижда в случай на предсрочни избори България да бъде два месеца без действащ парламент и в ръцете на президента почти еднолично да бъде съсредоточена огромна власт. Тези дефекти ерозират факта, че България е парламентарната република. Затова сме предложили дори и да има предсрочни избори парламентът продължава да действа и само да не заседава по време на предизборната кампания. Съгласете се, че в това тревожно време България като парламентарна република не може да остава без действащ парламент за толкова дълго време. Така служебното правителство ще подлежи на парламентарен контрол", добави тя.