Населението на България намалява и застарява, стопихме се с 62 218 души за година

Населението на България намалява и застарява, а броят на селищата без жители се увеличава. Към 31 декември 2022 г. населението на страната е 6 447 710 души, което представлява 1.5% от населението на Европейския съюз(EС). В сравнение с 2021 г. населението у нас намалява с 34 774 души, или с 0.5% Това показват последните данни на Националнияя статистически институт(НСИ), оповестени днес. 

Мъжете у нас са 3 099 503 (48.1%), а жените - 3 348 207 (51.9%), или на 1000 мъже се падат 1080 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 г.

С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната. В края на миналата година  хората у нас на 65 и повече навършени години са 1 515 383, или 23.5% от населението на България.

В сравнение с 2021 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.1 процентни пункта. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27.4%, а на мъжете - 19.3%. Тази разлика според експертите от НСИ се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31.1%), Габрово (30.0%) и Кюстендил (28.0%). Общо в двадесет и две области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19.2%, Варна - 21.4%, и Благоевград - 21.6%.  НСИ уточнява, че общо за страните от Европейския съюз(ЕС) относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 21.1%. Най-висок е този дял в Италия (23.8%), следвана от Португалия (23.7%). Общо в шестнадесет страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%. Към 31.12.2022 г. децата до 15 години в страната са 913 419, или 14.2% от общия брой на населението.

Според данните на статистиката относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.9%, Ямбол - 15.2%, и Бургас - 15.1% от населението на областта. Общо в осемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 10.8%, Видин - 11.5% и Габрово - 11.8%. Делът на най-младото население в ЕС-27 в началото на 2022 г. е 15.0%, като най-нисък е в Италия - 12.7%, Португалия - 12.8% и Малта - 13.4%, а най-висок е в Ирландия - 19.7%, Швеция - 17.6% и Франция - 17.5%.

Застаряването на населението на България през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства до 45.2 години в края на 2022 г. Средната възраст на населението в градовете е 44.3 години, а в селата - 47.5 години.

 Населението в трудоспособна възраст към края на миналата година  е 3 775 хил. души, или 58.5% от населението на страната, като мъжете са 1 975 хил., а жените - 1 800 хиляди. Към края на 2022 г. над трудоспособна възраст са 1 695 хил. души, или 26.3%, а под трудоспособна възраст - 978 хил. души, или 15.2% от населението на страната.

Само една четвърт от българите живеят в селата

Според данните на НСИ  в градовете живеят 4 746 710 души, или 73.6%, а в селата - 1 701 000 души, или 26.4% от населението на страната. Към края на 2022 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 205. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново - 69, Габрово - 68, и Кърджали, Кюстендил и Смолян - по 9. В 1 249, или в 23.8% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително. С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 35.0% от населението на страната.  

Половината от населението на страната (51.5%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 672 хил. души, или 10.4% от населението на страната. През 2022 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2021 г., като най-голямо е намалението в Северозападния - с 1.5%, а най-малко - в Югозападния район - с 0.1%.

 Най-малка по население е област Видин, в която живеят 72 754 души, или 1.1% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 280 334 души (19.9%). Четири са областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (36.3%).  В сравнение с 2021 г. единствено област Кърджали и София (столица) увеличават населението си съответно с 1.2 и 0.5%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин - с 2.0%, Смолян - с 1.9%, Монтана и Ловеч - с по 1.6%.  Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 83 общини с население под 6 000 души живеят едва 4.7% от населението на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хил. души живеят 40.7% от населението на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 280 334), следвана от общините Пловдив (321 824) и Варна (319 900). Най- малката община е Трекляно - 470 души, показват още данните на статистиката.

Раждат се повече момчета

През миналата година броят на живородените момчета (28 923) е с 1 250 по-голям от този на живородените момичета (27 673), или на 1 000 живородени момчета се падат 957 момичета. В градовете и селата живородени са съответно 41 986 и 14 610 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.8‰ в градовете и 8.5‰ в селата. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.2‰, София (столица) - 10.0‰, и Пловдив - 9.7‰. В двадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян - 5.1‰, Видин - 6.8‰, и Перник - 6.9‰.

В края на миналата година броят на жените във фертилна възраст е 1 278 хил., като спрямо предходната година намалява с 8 хил., а спрямо 2011 г. - с 372 хиляди.

Броят на децата, родени от майки под 18 години, намаляват от 3 015 през 2021 г. на 2 871 през 2022 година. Родените от жени на възраст 40 и повече навършени години обаче нарастват от 2 278 през 2021 г. на 2 410 през 2022 г. Половината (49.4%) от ражданията през 2022 г. са първи за майката, 36.9% - втори, а 13.3% - трети и от по-висока поредност. 

През 2022 г. броят на извънбрачните раждания е 34 141, или 60.0% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.6%) е по-висок отколкото в градовете (58.0%). За 80.2% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца найвероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Ловеч (79.9%), Видин (77.0%) и Враца (76.6%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Разград (44.8%) и Кърджали (34.6%).

Данните на НСИ са стряскащи - броят на починалите през 2022 г. е 118 814, а коефициентът на обща смъртност - 18.4‰. Спрямо предходната година броят на починалите хора намалява с 30 181, или с 20.3%. ‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки на Европейския съюз. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.8‰, Люксембург - 7.0‰, и Малта и Кипър - 8.0‰. Освен в България значително повисока от средната за ЕС-27 е стойността на този показател само в Латвия - 18.4‰, Румъния - 17.5‰, и Литва - 17.0‰.  С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 27.9‰, Габрово - 24.9‰ и Монтана - 24.6‰.

От националната статистика отбелязват още, че след 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2022 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 62 218 души. Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 9.6‰11 . Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 7.2‰, а в селата - минус 16.4‰. . През 2022 г. двадесет и две области имат положителен механичен прираст. Най-голям механичен прираст има в областите Кърджали (21.5‰), София (столица) (7.9‰), Бургас (7.1‰) и Пловдив (7.0‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-4.5‰), Хасково (-1.5‰) и Ловеч (-1.1‰, ), уточняват от НСИ.

Възрастта при  сключване на брак се увеличава 

Същевременно през 2022 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 33.0 и 30.1 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.2 години за мъжете и 0.3 за жените. За 84.7% от жените и 84.3% от мъжете, сключения граждански брак през 2022 г. е бил първи.

Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Разград - 5.4‰, и Силистра - 5.0‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник и Враца - по 2.6‰. Броят на разводите през 2022 г. е 9 525, или с 496 по-малко от регистрираните през 2021 година.

От всички прекратени бракове 77.1% се отнасят за населението в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (67.3%), следват причините „несходство в характерите“ (20.1%) и „фактическа раздяла“ (11.3%). Разводът не е бил първи за 11.0% от жените и 11.1% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2022 година. Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.3 години.

Миграцията

Според данните на НСИ през миналата година   в преселванията между населените места в страната са участвали 102 920 души. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 44.5% са мъже и 55.5% - жени.  Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за свое ново местоживеене област София (столица) (17 196). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 13.0% и Благоевград - 7.2% . Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград и Силистра - по 0.7%, и Търговище - 0.8%.

13 175 души пък са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 64.3% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0-14 г. са 5.4%, тези на възраст 15-64 години са 69.4%, а на 65 и повече навършени години - 25.2% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (24.1%), Турция (20.0%) и Обединеното кралство (9.3%), показват данните от последното изследване на статистическия инситут.