Две трети от новородените деца у нас през 2022 г. са извънбрачни

Две трети от новородените деца у нас през 2022 г. са извънбрачни

Броят на  извънбрачните раждания в България за миналата година е  34 141, или 60% от всички раждания. Интерсното е, че относителният дял на извънбрачните раждания в селата, където се смята, че традиционните ценности са по-устойчиви е по-висок (65.6%), отколкото в градовете (58.0%). Това показват данните на Националния статистически институт(НСИ), оповестени днес. 

За 80.2% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Ловеч (79.9%), Видин (77.0%) и Враца (76.6%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Разград (44.8%) и Кърджали (34.6%), уточняват от НСИ.

През миналата година у нас  са регистрирани 56 596 живородени деца (99,4% от общия брой родени бебета). В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 2082 деца или 3,5%. Общият брой на децата на възраст от 0 до 17 г. включително е 1 099 696. Това сочат данните от доклада на Националния статистически институт (НСИ) за 2022 г., представени днес на съвместна пресконференция с международната организация УНИЦЕФ в Деня на детето- 1 юни.

Броят на живородените момчета (28 923) е с 1250 по-голям от този на живородените момичета (27673). От института поясняват, че на 1000 живородени момчета се падат 957 момичета. В градовете и селата живородени са съответно 41 986 и 14 610 деца, а коефициентът на раждаемост е 8,8% в градовете и 8,5% в селата. Най-висока е раждаемостта в областите Сливен, София (столица) и Пловдив. През 2022 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27,6 г. В сравнение с 2021 г. се е увеличила с 0,1 години, посочват от НСИ.

През миналата година. в страната са починали 274 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 4,8%. През 2021 г. коефициентът на детска смъртност е бил 5,6%.

НСИ изследва и броя на бракове през 2022 г. Регистрирани са 26 013 юридически брака, което е с 607 по-малко от 2021 г. Средната възраст при брак е съответно 33 за мъжете и 30,1 години за жените, а областите с най-много бракове на 1000 души са Разград и Силистра. Най-малко са сключените бракове в Перник и Враца.

Статистически данни ще са от полза за работата на всички държавни институции при разработването, прилагането и отчитането на прилаганите политики за децата, коментира председателят на НСИ доц. д-р Атанас Атанасов, цитиран от БТА.

Важно е да видим картината и да разберем в какво се състои проблемът и какви решения да търсим, посочи представителят на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн. Тя припомни, че през октомври 2022 г. е приет Националният план за действие за изпълнение на Европейската гаранция за детето до 2030 г.

Планът ще бъде ключов инструмент за постигане на националната цел за намаляване на броя на децата, живеещи в риск от бедност или социално изключване, със 197 000 до 2030 г., отбеляза Де Бройн. И подчерта, че приоритет за УНИЦЕФ е да подкрепи националните усилия за ефективното прилагане на Европейската гаранция за децата и за трайното извеждане на децата от бедността в България.

По отношение на положението на децата в Европа и Централна Азия от УНИЦЕФ отчитат, че около 35-40 милиона деца, или една пета от децата в региона, живеят в риск от бедност.

Според изнесените днес данни България е в топ 3 на страните с най-висок дял деца в риск от бедност и социално изключване в Европейския съюз – 33%.  Сходен  е процентът и за Испания, а в Румъния децата в риск от бедност и социално изключване са 41,5%. Страните с най-нисък дял са съответно Словения - с 11%, Финландия - с 13,2%, и Чехия - с 13,3%, сочат данните.

Пандемията от COVID-19, природните бедствия, войната в Украйна и продължаващата икономическа и енергийна криза доведоха до финансова несигурност на много семейства, което се отрази на тяхното благосъстояние и на благосъстоянието на децата им, коментират от УНИЦЕФ.

Влиянието на бедността върху децата може да има дълготрайни последици, тъй като засяга достъпа им до основни нужди като храна, вода, подслон и образование, здраве, закрила и емоционално благополучие, предупреждават от организацията.

Акцент в доклада е и проблемът със замърсяването на въздуха, който влияе неблагоприятно върху здравето на децата. Данните показват, че четири от всеки пет деца в Европа и Централна Азия дишат замърсен въздух. В България индексът за климатичния риск за децата е сравнително висок - 3,9, като Исландия, Люксембург, Финландия и Швеция са сред държавите с най-нисък климатичен риск, а Албания и Таджикистан - сред тези с най-висок риск, посочват от УНИЦЕФ.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ