Три от четири домакинства в България живеят в градовете

Към 7 септември 2021 г. населението в България е живело в 2 866 657 домакинства. Близо три четвърти (74.9%) от всички домакинства са жители на градовете, показват данните на Националния статистически институт(НСИ, оповестени днес.

От НСИ, отчитат, че от началото на ХХ век до днес броят на домакинствата в страната се увеличава 4.3 пъти, а живеещото в тях население - 1.7 пъти. Средният размер на едно домакинство намалява от 5.6 лица през 1900 г. на 2.2 лица през 2021 година, а в градовете - от 4.4 на 2.2 лица. По-голямо е намалението на средната численост на домакинствата в селата - от 6.0 лица през 1900 г. на 2.4 лица при последното преброяване. За периода 2011 - 2021 г. средният брой членове в едно домакинство намалява в 25 области, а в областите Велико Търново, Ловеч и Перник остава без промяна.

Динамиката в броя, размера и структурата на домакинствата се обуславя от редица демографски и социално-икономически фактори. Демографските фактори, към които се отнасят промените в броя на населението, раждаемостта и смъртността, броя на браковете и бракоразводите, възрастовата структура на населението и др., оказват пряко влияние върху измененията на числеността и структурата на домакинствата, отбелязват още от НСИ.

Миграционните процеси

След преброяването през 1985 г. са налице миграционни процеси, предизвикани от редица социалноикономически фактори. В следствие на тези процеси настъпват промени преди всичко в структурата на домакинствата. Започналото в резултат на вътрешномиграционни процеси и административни промени намаление на селското население след 1946 г. се отразява върху дела на домакинствата, живеещи в селата.

Според данните на статистиката през 1900 г. домакинства в селата са 75.4% от домакинствата в страната. При преброяването през 1956 г. те са 59.5%, а към 7.09.2021 г. делът на тези домакинства е 25.1%. Между последните две преброявания броят на домакинствата в страната намалява със 139 811 (4.7%), а лицата в тях намаляват с 851 384 души или с 11.7%.

Анализът на експертите от НСИ сочи още, по-слабото намаление на броя на домакинствата в сравнение с намалението на населението показва, че продължава процесът на увеличаване на едночленните и двучленните домакинства, за сметка на многочленните. През 2021 г. близо две трети (65.2%) от домакинствата в България са едночленни и двучленни. Броят на едночленните домакинства от 925 385 през 2011 г. нараства на 1 026 198 през 2021 г., а относителният им дял от всички домакинства нараства за същия период с 5.0 процентни пункта (от 30.8% на 35.8%). За същия период двучленните домакинства намаляват с 11 121 броя и към 7.09.2021 г. са 842 614. Относителният им дял нараства с 1.0 процентен пункт. През периода 2011 - 2021 г. тричленните домакинства намаляват с 97 753 и към 07.09.2021 г. броят им възлиза на 508 860. Те съставляват 17.8% от всички домакинства в страната.

Абсолютно и относително намаление се установява и при домакинствата с четири и повече лица. Между последните две преброявания броят им намалява от 619 856 на 488 036 домакинства, а относителният им дял намалява с 3.6 процентни пункта. Наблюдават се изменения и в броя и числеността на домакинствата по области. Те се дължат на специфичните особености на отделните области, свързани предимно с: интензитета на демографските процеси - раждаемост и смъртност, размера и направлението на миграционните потоци - вътрешни и външни, а също така и различното им икономическо развитие, добавят от НСИ.

Така през периода 2011 - 2021 г. броят на домакинствата намалява в 25 области, като най-чувствително е намалението в областите Велико Търново - с 21 088 домакинства, Плевен - с 11 951 домакинства, и Враца - с 11 804 домакинства. В 3 области броят на домакинствата нараства. В тези области увеличението е съответно: в София (столица) - с 41 882, в Кърджали - с 3 164, и в Пловдив - с 2 841 домакинства. Най-голям е относителният дял на едночленните домакинства в областите София (столица) - 42.6%, Монтана - 37,3%, Варна и Русе - по 36.9%. Най-малък е делът на тези домакинства в областите Благоевград - 28.7%, и Кърджали - 29.7%. При последното преброяване областите с най-голям относителен дял на домакинствата с четири и повече членове са Благоевград (24.3%), Кърджали и Пазарджик (съответно по 21.5%) и Разград (20.9%).

Расте броят на домакинствата без деца до 16 г.

Продължава и тенденцията на увеличаване на относителния дял на домакинствата без деца под 16-годишна възраст, уточняват от националната статистика. Към 7 септември 2021 г. 2 235 322 (78.0%) от домакинствата в страната са без деца под 16 години. За десетгодишния период между последните две преброявания броят на тези домакинства е намалял с 66 943.

Домакинствата с деца под 16 години са 630 386 броя. Те също  намаляват със 72 938 спрямо 2011 година. В 62.3% от тези домакинства има само по едно дете в тази възрастова група.  Над 80% от домакинствата в областите Видин, Габрово, Монтана и Смолян са без деца под 16 години. Най-малък е делът на тези домакинства в областите Благоевград - 74.5%, Сливен - 75.4%, и Бургас - 75.9%.

Към септември  2021 г. в 54.7% от домакинствата в страната глава на домакинството е на възраст до 60 години. В сравнение с предишното преброяване този относителен дял е намалял с 5.7 процентни пункта. На областно ниво се открояват София (столица) и Варна, в които домакинствата с глави на възраст до 60 години са съответно 65.2% и 60.0% от домакинствата в областта. 7 Средната възраст на главата на домакинството се повишава между последните две преброявания от 53.6 години през 2011 г. на 56.0 години през 2021 година.

Всеки втори глава на домакинство е икономически активен

Това оказва влияние и на икономическия статус на главите на домакинствата. Към 7 септември 2021 г. 51.8% от всички домакинства имат за глава на домакинството икономически активни лица (47.8% - заети, и 4.0% - безработни). Икономически неактивни са главите на 48.2% от домакинствата в страната. В областите има съществено различие според икономическия статус на главата на домакинството. Най-висок е делът на домакинствата, в които главата на домакинството е работещо лице в областите София (столица) и Варна - съответно 62.9% и 52.7%. В 23 от областите в над половината от домакинствата главата на домакинството е икономически неактивно лице. Най-голям е техния дял в областите Кърджали - 62.2%, Видин - 60.5%, и Кюстендил - 60.1%. Разпределението на домакинствата по етнически групи е направено в зависимост от посочения отговор на главата на домакинството.

Етносите 

В 2 303 263 домакинства (87.6%) главата на домакинството се самоопределя към българската етническа група, в 189 631 домакинства (7.2%) - към турската етническа група, а в 75 484 домакинства (2.9%) - към ромския етнос, сочат данните от последното преброяване на населението у нас. При 27 96З (1.1%) домакинства, главата на домакинството не желае или не може да определи своята етническа принадлежност. Домакинствата, в които главата на домакинството е от българския етнос, се състоят предимно от едно или две лица. Близо половината (49.2%) от домакинствата с глава на домакинството от ромския етнос са многочленни - с четири и повече лица. С най-голям относителен дял на домакинствата, в които главата на домакинството се самоопределя от българския етнос са областите Перник (96.9%) и София (столица) (96.1%), а с най-малък - област Кърджали (30.3%), показват още данните на статистиката.

В тази област с най-голям относителен дял - 62.5%, са домакинствата с глава на домакинството от турската етническа група.

Към 7.09.2021 г. в България са преброени 949 колективни домакинства, в които живеят 25 866 лица, или 0.4% от населението на страната. Средният им размер е 27.3 лица. В градовете се намират 63.1% от всички колективни домакинства. В тях живеят 69.3% от лицата. През периода 2011 - 2021 г. броят на колективните домакинства в страната се увеличава с 20.6%, което основно се дължи на преструктурирането на част от колективните домакинства, отбелязват още от НСИ.

Статистическите данни показват, че в градовете колективните домакинства се увеличават с 90 броя, а в селата - със 72 броя. Живеещите в колективните домакинства намаляват между последните две преброявания с 5 530 лица. В градовете лицата, живеещи в колективни домакинства, намаляват с 4 423, а в селата - с 1 107 лица. Средният брой членове в колективните домакинства варира според вида на домакинството. С най-голяма средна численост (37.0 лица) са домове за стари хора. С най- малък среден брой членове (2.9) са религиозните колективни домакинства. Основната част от тези домакинства са манастири. Между последните две преброявания настъпват съществени промени при различните видове колективни домакинства. Относителният дял на образователните домакинства през 2011 г. е 18.4% от всички колективни домакинства и намалява до 3.6% през 2021 година. През този период с 42.3% намалява и броят на здравните колективни домакинства. Броят на останалите видове колективни домакинства обаче се увеличава, добавят от НСИ.