Окончателно: Президентът загуби правото да назначава шефовете на разузнаването и подслушването

Президентът официално загуби правото си да подписва указ за назначаването на председатели на ДАР и ДАТО (службата, която се занимава със специалните разузнавателни средства), само седмица след като мнозинството направи това и за шефа на ДАНС. Народното събрание, по предложение на МС, ще избира ръководителят на Държавна агенция "Разузнаване" и ДАТО.

Това реши парламентарното мнозинство, като прие на второ четене законовите промени, предложени от депутати от ГЕРБ, БСП и ИТН, съобщи БНР. Освен това има увеличение и на заместник-председателите - вече ще са по трима. Второто четене на двата законопроекта мина спешно във вътрешната комисия в четвъртък. Тя дори бе изтеглена по-рано, а за нея и за правната комисия бе прекъснато пленарното заседание. В петък те спешно и извънредно бяха вкарани в дневния ред на НС

Решението беше взето с гласовете на ГЕРБ-СДС, "ДПС-Ново начало", БСП, ИТН и независимите, напуснали групата на АПС и вече подкрепящи формацията на Делян Пеевски. Отхвърлено беше предложението на "Възраждане" – законовите изменения да влязат в сила едва една година след полагане на клетва от следващия държавен глава.

В дискусията по законопроекта участие взеха само представители на опозицията. Този път обаче скандалите се насочиха по темата кой кого ще подслушва и по чие нареждане - защото част от функциите на агенциите са свързани със СРС и разузнаване. Бойко Рашков от ПП попита малко ли пъти България е съдена за противозаконно ограничаване на човешките права със СРС.

"Забравихте ли, че през 2007 г. ЕСПЧ ни осъди за това? Има още няколко решения по същата материя. Създавате предпоставки за политическо ограничаване на човешки права, които са гарантирани в конституцията. В този контекст явно тези, които изготвиха проекта и който набързо го разгледаха не в комисията, която трябва, пропуснаха да го обсъдят и не дадоха възможност на опозицията. Не може да се внася политически елемент в секретни способи за използване на СРС и да има политическо лице, което да ги назначава. Връщате държавата преди 89-та г., защото ви е удобно", каза той.

ДСБ заяви готовност да се подпише по конституционна жалба срещу текстовете, независимо от кого идва тя.  Според Николай Радулов от МЕЧ също се връщаме във времената отпреди 1989 година. "Когато един политически орган избира политически кабинет - Министерският съвет, и след това избира ръководство на службите, както ни се предлага сега, имаме политически Министерски съвет, с политическо ръководство на службите. Това противоречи на основния принцип, който сме заложили във всички глави първи на тези специални закони, свързано с това, че службите са аполитични и не се занимават с политика", каза Радулов.

"Какво ще правим, когато след година се явим на президентски избори и президентът се казва по друг начин? Ще променим отново същите тези закони, защото вече той ще бъде удобен за изпълнителната власт и за политическото мнозинство в Народното събрание", попита Цвета Рангелова от "Възраждане".

Съпартиецът ѝ Петър Петров предупреди, че ще сезират КС. "Тъй като считаме, че той е противоконституционен и след като бъде приет от мнозинството ГЕРБ, "Има такъв народ", "Ново начало" и БСП, след като бъде обнародван в Държавен вестник, ние ще търсим подкрепа от останалите партии, които зоват, че са опозиционни, за намиране на минималния брой от 48 подписа от народни представители, за да оспорим и тези законопроекти пред Конституционния съд", коментира Петров.