Земеделският протест блокира ключови пътища в страната (обзор)

Възлови пътища бяха блокирани днес в първия ден на земеделските протести. Блокадите продължиха около два часа, а фермерите се заканват всеки следващ ден времето за протест да се увеличава с един час. 

Причина за недоволството на земеделските производители се оказаха предложените от правителството мерки за подкрепа. В хода на преговорите правителството обеща подкрепа за зърнопроизводителите само срещу доказване, че в последната година са работили на загуба. Според земеделците обаче в такава методика липсва икономическа логика, тъй като данъчната декларация за последната година категорично не може да покаже загубите на земеделските производители, които нарастват през последните три години. Не се приема и предлаганата от изпълнителната власт сума от 150 млн. лв. за подкрепа на уязвимите сектори мляко, плодове и зеленчуци, като според бранша са нужни нови анализи за по-сериозно компенсиране на загубите. 

На картата на недоволството

Десетки земеделски производители се събраха край Видин. По думите на председателя на Видинския съюз на зърнопроизводителите Жечко Андрейнски техните искания са за приемане на законодателни промени, свързани с тавана на рентите, Закона за браншовите организации, Закона за кооперациите, промяна на условията на зелената сделка и финансова помощ от 20 лв. на декар във връзка с войната в Украйна. Не сме съгласни с методиката за подпомагане на сектора, която беше представена на среща в Министерския съвет. Това е подигравка, тъй като се разделят земеделските производители на печеливши и губещи, каза Андрейснки пред БТА. Пред агенцията в различните точки на страната говориха и други фермери. Ето какво споделиха те.

"Протестираме срещу нерегламентираната зелена политика на Европейския съюз в нашия бранш", заяви Дамян Алексиев, който е трето поколение земеделец и обработва около 8500 декара в община Бойчиновци. Условията в новия програмен период са непосилни за изпълнение. Освен това за пореден път условията се сменят по време на стопанската година. Ние не сме стругари, за да сменим милиметрите на детайла и да продължим. При нас се работи с план за  2-3 години напред, а условията постоянно се променят. Протестираме срещу вноса на зърно от Украйна, благодарение на който България никога не е била по-пълна със зърно. Ние не протестираме за пари, а за политика, която да доведе до нормална работа на земеделските производители, заяви Алексиев. 

Председателят на съюза на зърнопроизводителите в Монтана Веселка Василева, че повечето от членовете и приятелите на съюза са пред фалит и нямат средства, за да продължат да работят при непосилните условия, които им се налагат.

Кръстьо Кръстев – земеделски производител от Враца, обясни, че искането за промяна в Закона за браншовите организации е поне от 14 години. По думите му, положението в сектора през последните две години е безкрайно тежко, защото имат много високи разходи за производство, а пазарната цена на продукцията е много ниска – под себестойност.  Зърнопроизводството е в тотален колапс, средствата, които бяхме натрупали от предишни години, се изпариха, каза Кръстьо Кръстев. Според него забраната за внос на украинско зърно е била фиктивна. 

Ще сме тук всеки ден, докато трябва. Не може да казват, че ние сме на огромна печалба и караме бентлита, както и че дават 150 млн. за земеделците, но разделени на всички се пада по 30 лв. на дка. През 2023 г. нямаме печалба, на загуба сме. Лизингите ни натискат, банките също, не може с пет лева на декар да ни помагат, каза Цветан Иванов, земеделски производител от село Бръшляница. Според него субсидиите за българските производители трябва да са в размера на техните колеги в Европа.  

"Искаме облекчения в условията, наложени от Европейската комисия. Те не са съобразени с климатичните условия в България и са почти невъзможни за изпълнение", каза Роза Коджабашева, областен председател на кооперациите в област Плевен. Според нея дори да има украински внос, независимо за животински или растителни продукти, да се налагат и на тях еко такси. "Щом ние изпълняваме екологични условия на Европейския съюз, защо те да не важат и за Украйна", коментира Коджабашева. Тя посочи, че не е възможно при добив 500 кг пшеница рентите да са 90 – 100 лв. 

Настояваме за финансово подпомагане за всички сектори на земеделието във финансовата рамка от 2023 г., заяви Симеон Караколев, съпредседател на Българската аграрна камара и на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Той подчерта, че от бранша искат цялостен законодателен пакет и ясна позиция на държавата относно зелената сделка и либерализацията на пазарите с трети страни, съобразена с българските интереси.

Според Цанко Цанев от Асоциацията на земеделските производители дори в момента браншът да е леко разединен, до дни всички ще се обединят, защото проблемите и на животновъдите, на зърнопроизводителите, на зеленчукопроизводителите и на овощарите са едни и същи - липсата на неадекватна политика от страна на Министерството на земеделието спрямо вноса на украински стоки. Това е причината от бранша да настояват за оставката на министър Кирил Вътев по време на протеста.

"Нямаме нищо против правителството, но искаме категорично оставката на министъра, защото сме длъжни да защитим сектора", посочи Цанев. Той е говедовъд, с голяма ферма в село Поликраище, където всекидневно се произвеждат по 25 тона мляко, и плаща данъци по около 5000 лева. Стопанинът посочи, че при него работят около 150 работника, които заради липсата на държавна помощ започват да напускат.

Фермерът Георги Георгиев от Сухиндол от 30 години има стопанство с около 400 овце и кози, сертифицирано като биопроизводство. Той получава помощи от държавата, но е на протеста с настояването за навременно изплащане на субсидиите. По думите му зимният период е най-труден за стопаните, а тази година е предвидено помощите да бъдат изплатени едва през юни.

Фермерът Красимир Кирилов, който има стопанство от 22 крави и 80 овце край Арбанаси заяви, че не е доволен от преговорите с правителството. Той подчерта, че след голям пожар във фермата му преди две години, стадата му са редуцирани. Трябва да има ясна държавна политика по отношение на субсидиите. В животновъдството те да се раздават за реално производство, а не на ушна марка за животно, каза той.

Целта ни е да защитим интереса на зърнопроизводството и изобщо на целия сектор земеделие. Защото всички изисквания, свързани със зелената сделка, и ограниченията, свързани с пазара и високата себестойност на продукцията и липсата на законодателни  правила, убиват българското земеделие, каза Георги Георгиев - председател на Сдружението на зърнопроизводителите от Поповски регион, област Търговище. По думите му след протеста през септември някои от исканията са изпълнени частично, но дългосрочните, свързани със законодателната рамка, със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, със Закона за арендата, с начина на ползване на държавния поземлен фонд, не са. "Натрупаното напрежение избива по необратим начин. Искаме ясна визия как ще продължи сектора, защото в момента е в колапс", категоричен бе Георгиев. 

Председателят на Сдружението на зърнопроизводителите в Лудогорието Маломир Власов заяви, че протестът не е политически и не искат оставката на земеделския министър - поне засега. "Тук сме за да протестираме срещу неадекватното и обидно предложение на Министерския съвет за подпомагане на българските зърнопроизводители. Скъпото производство (торове, препарати, семена, горива), лошите климатични условия, несигурните пазари, нелоялната конкуренция от трети страни убиват родното производство. Имаме национално производство на 6 млн. тона пшеница, 2,5 млн. тона царевица, 2 млн. тона слънчоглед, 300 хил. тона рапица, 600 хил. тона ечемик. Това предложение на Министерски съвет цели да подпомогне по-малко от 1/3 от националното производство - това е дискриминационно решение", каза Власов. Той отбеляза, че по данни на министерството на земеделието загубите за 2023 г. от различните зърнени култури се изчисляват между 28 и 30 процента. При разход 280 - 300 лв. на дка. загубите са между 70-90 лв. за стопанската 2023 г. 

Земеделският производител Васил Петров отбеляза, че протестират, за да защитят труда и да искат правила в бизнеса си. "Ние сме един от най-добре и бързо развиващите се бизнеси след настъпилите промени в България. Това стана възможно благодарение на еропейската помощ и на усърдието на земеделците за работа. Някой обаче смята, че постигнатите резултати са ни подарък. Не, не са и ние трябва да го кажем ясно - това е нашият труд, това е резултатът от нашата смелост да поемем отговорност", допълни Петров.

"Ние, земеделците изпълняваме много повече зелени и всякакви изисквания, някои от които невъзможни за много по-малко пари. За всички нас, които работим е ясно, че тези субсидии не ни вършат работа, а само са ни спънка", каза Мариела Йорданова, животновъд, зърнопроизводител, пчелар и преработвател. Тя посочи, протестът им не само за да защитят хляба си, но и доходите на милионите собственици на земеделска земя.

Милен Коев, председател на районния съюз на фермерите „Дунавско зърно“, Русе, заяви, че причината за недоволството е предложението на държавата, което според тях е незадоволително и неприемливо. Основният проблем е методиката, с която иска да се подпомагат секторите, обясни той. Например в сектор зърнопроизводство производителите нямат никаква физическа възможност да си подготвят данъчните декларации до края на този месец. 

Българският земеделец има нужда от законодателни промени и облекчаване на административните тежести. Това ще доведе до намаляване на производствените ни разходи и ще ни направи конкурентноспособни на съседните ни страни. Зелената сделка вдига себестойността ни, а цените падат заради войната в Украйна. Искаме да има само договори за аренда в земеделието, за да можем да прилагаме технологии и практики, които намаляват себестойността и да сме сигурни в производствата си. Искаме регулация на рентите на база себестойност и пазарни цени. Друг закон, който е много важен в дългосрочен план е Законът за кооперативите. Всички съзнаваме, че ако не сме обединени, няма да можем да устоим на цените на други страни, каза Даниела Димитрова, председател на Асоциацията на зърнопроизводителите от Крайдунавска Добруджа, Силистренско. 

Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите (ДСЗ) Радостина Жекова коментира за медиите, че е важно политическите партии и формации да проявят ангажираност и да са наясно, че законодателните промени, по които премиерът Денков заяви, че са готови да работят, да бъдат приети от Народното събрание, защото без тях това няма как да стане. "Финансовият ресурс, който беше коментиран на последната среща в Министерския съвет трябва да бъде увеличен, защото е изключително малък. И изключително внимателно трябва да бъде дефинирано къде ще отиде този финансов ресурс, защото в момента изказването "ние сме готови да дадем на хората, които ще бъдат на загуба чисто счетоводно", няма как да стане, каза още Жекова. Тя посочи още, че през изминалата година производителите са продавали реколта от 2022 г., което означава, че в данъчните декларации няма да се види фирмената задлъжнялост, която е около 40 процента.

Искаме ясни правила и светло бъдеще за работа в земеделието. Настояваме да се спре нерегламентирания внос от страни, които не са членки на Европейския съюз, искаме промяна на Зелената сделка, която ни задължава да обработваме земите по определен начин и не на последно място искаме подкрепа за сектора, защото две години се даваха пари на всички други, а за сектор земеделие, за зърнопроизводството не е дадена нито стотинка, заяви председателят на Съюза на зърнопроизводителите от Бургаска област Николай Киров. Той отрече информацията, че секторът в предходните две години е бил на печалба и затова не е бил подкрепен финансово.

"Подкрепяме протеста на всички земеделски производители в цяла Европа, тъй като сме съпричастни към тях и сме в същото положение като колегите ни. След като никога Германия и Франция не са излизали на протест, а сега го направиха, положението вече е много тежко." Това заяви по време на протеста на земеделските производители Каньо Радев, зърнопроизводител от района на Раднево. Той допълни, че обработва 20 хиляди декара земя и изчислява, че личните му загуби са 50 лева на декар, което означава, че това са загуби от около 1 млн. лева. И обясни, че не е продал един килограм от продукцията си през изминалата година. Според зърнопроизводителя "новите регламенти, заложени в т.нар. Зелена сделка са най-страшни. Това означава, че за да бъдат изпълнявани новите изисквания, ние трябва да даваме пари, а ни намаляват средствата от всякъде. Това ще увеличи себестойността на продукта", категоричен е Радев. 

"Най-важно е да отпадне забраната за оран, мониторинговата система, поради която цели стопанства остават без субсидии. Всеки район си има своите особености и специфики, не може политиката да е еднаква за всякъде. Тук земята е много тежка, лоша и ако не орем навреме, няма да можем да си подготвим нивите", каза пред БТА  Радослав Илиев от с. Коняво, Кюстендилско, който обработва около 1200 дка земя.

Ето как протекоха протестите в страната по области. 

Видин

Протестът на земеделските производители блокира пътя към „Дунав мост 2“ при Видин. Трактори и земеделска техника блокираха околовръстния път на Видин като бяха затворени и двете платна към и от граничния контролно-пропускателен пункт „Дунав мост 2“ при Видин - Калафат. Движението за товарни автомобили към Румъния беше спряно, а леките коли можеха да преминават през града. 

Монтана 

Над 100 земеделски производители с трактори се събраха днес на изхода от Монтана за Лом, Бойчиновци и Козлодуй и го блокираха от 10 до 12 часа в знак на протест. По същото време около 50 други производители блокираха със своите машини главен път Е-79 при село Горна Вереница в община Монтана.

Враца 

Над 100 земеделски производители от различни сектори блокираха пътя между Мизия и Оряхово към ферибота за Бекет в Румъния.

Плевен 

Протестните действия на земеделските производители в област Плевен бяха съсредоточени в три точки - при село Горни Дъбник на пътя София - Русе, при разклона за Славяново и Пордим, също на пътя София - Русе и при село Брестовец, където се спира движението по пътя Плевен - Ловеч.

Ловеч 

Земеделски производители затвориха главния път София – Варна на две места в Ловешка област заради протест - на п.в. "Абланица" и п.в. "Боаза". Ограничено бе и движението на пътя София – Русе при Луковит.

Велико Търново

Десетки земеделски машини и трактори затвориха главния път София-Варна в района на великотърновското село Шереметя. 

Търговище 

Земеделски производители от област Търговище блокираха главния път София - Варна край местна бензиностанция на входа на областния град. Сред протестиращите, освен представители на зърнопроизводителите, имаше и малки производители, зеленчукопроизводители и животновъди.

Разград 

Над сто машини блокираха пътя Разград-Русе край село Гецово. С български трибагреници на тракторите и транспаранти с надписи "Протест" и "Ако искате храни, подкрепете земеделието" представители от различни селскостопански браншове излязоха на пътното платно. 

Русе 

Земеделските производители блокираха движението в района на граничния контролно-пропускателен пункт „Дунав мост“ при Русе. Протести имаше на още две места на пътя Русе-Бяла. 

Силистра 

Десетки зърнопроизводители от Силистренско се включиха в протестите на колегите си от страната. Те се движиха с тежка техника от пътните отсечки Тутракан - Нова Черна и Ситово - Нова Попина.

Добрич 

В област Добрич протестиращите са разположени на три локации - селата Карапелит, Кардам и Дуранкулак. В село Карапелит над тридесет тежки машини блокираха движението към Силистра и Тервел. 

Варна 

Във Варненска област земеделците правят блокади на четири места, съобщиха от полицията в крайморския град. Техниката ще бъде разположена в районите на път III-208 Провадия-Дългопол, на разклона с. Градинарово, на път III-208 Провадия-Айтос, в района на местност „Чудните скали“, на път I-9 Варна-Бургас, до бензиностанцията на с. Рудник, и на същият път в местността „Харамията“, до разклона за селата Аврен и Бенковски.

Бургас и Айтос 

В района на Айтос се бяха събрали с машините си зърнопроизводители от целия Бургаски регион. 

Ямбол и Сливен

Земеделци затвориха със селскостопански машини пътя Ямбол - Сливен, в района на пътния възел за автомагистрала "Тракия" до село Хаджидимитрово.

Стара Загора

Движението по главния път Стара Загора - Димитровград, който е и подстъп от Стара Загора към автомагистрала "Тракия", беше затворено от 10:00 часа днес в района на Птицекомбината. 

Сливен 

Общо 30 селскостопански машини блокираха в 10 часа днес пътен възел (ПВ) „Петолъчката“ край Сливен. Блокирани бяха и още две възлови точки в Сливенски регион - подстъпите към автомагистрала (АМ) "Тракия" след село Крушаре, както и подстъпите при селата Кабиле и Желю войвода.

Хасково 

Около 200 селскостопански машини спряха трафика по пътния възел северно от Хасково, който е пресечна точка на пътищата Русе - Маказа и Пловдив - Свиленград. 

Пловдив

Земеделските производители от област Пловдив се събраха на протест край село Труд, а след това селскостопанската техника се насочи в посока Пловдив. 

Пазарджик 

Земеделци от Пазарджишко с около 50 трактора блокираха кръстовището между селата Гелеменово и Сарая, но не ограничиха движението към автомагистрала „Тракия“, видя репортер на БТА. 

Перник 

Работещи в секторите животновъдство, растениевъдство и зърнопроизводство от общините Перник, Брезник и Радомир, излязоха днес на протест. Малко след 11:00 ч. земеделските производители от община Перник заедно с техниката си се отправиха на шествие към пътен възел "Даскалово". Протестиращите от Брезник за кратко затвориха пътя към ГКПП "Стрезимировци", а колегите им от Радомир - този от София за Кюстендил. Работещите в сектора остават в стачна готовност, докато исканията им не бъдат изпълнени. 

Кюстендил 

Недоволните фермери от областа се събраха преди околовръстния път на Кюстендил при отклонението за село Слокощица. До затваряне на пътя за ГКПП "Гюешево" не се стигна. Подредените селскостопански машини и техника край пътя направиха шествие до отклонението за с. Пиперков чифлик по пътя Кюстендил-Дупница.  

По материали на БТА