Васил Велев: Късаме предложението от социалното министерство за минималната заплата

Още през февруари 2023 година в последните дни на 48-ото Народно събрание депутатите приеха минималната работна заплата за страната да бъде в размер на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Предложенията на министерството на труда и социалната политика срещна опозиция и от страна на синдикатите, и от страна на работодателите. 

„Моделът е изначално сбъркан. Ние направихме обратното на това, което директивата повелява – да се насърчи социалният диалог и колективното трудово договаряне. Нашият модел елиминира това. Формулата отчита един параметър и то грешно. В България минималната работна заплата, отнесена към брутния вътрешен продукт дава най-високата стойност. За това, което ние произвеждаме на глава от населението, ние имаме най-високата работна заплата“, коментира в ефира на bTV председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев.

„Преди брутната средна заплата европейският законодател е посочил друго – брутната медианна заплата. Това е различно. Имаме производителност на труда, инфлация, ръст на икономиката. Има много критерии“, допълни той.

„Предложеното от Министерството на труда и социалната политика не може да се обсъжда. Късаме го. Започваме на бял лист. То елиминира социалните партньори и диалог и въвежда грешни формули. Каква е логиката, когато икономиката върви надолу и трябва да се пазят работните места на хората и заетостта, вие да създавате условия да се уволняват хората. Нека и друго да кажа. Минималната работна заплата е заплата, а не социално подпомагане“, каза още Велев.

„20% от наетите хора в България получават минимална работна заплата. На 1 февруари миналата година в предпоследния ден на 48-ото Народно събрание бяха вкарани промени в Кодекса на труда. Това беше порочно направено. Казаха, че било да се хармонизира правото с това на ЕС. Директивата на ЕС не е регламент. Държавата трябва да прецени дали го приема, или не. Взе се само една референтна стойност от много изброени. Така беше премахнато най-важното нещо в европейския социален модел – договарянето между синдикати и работодатели“, обясни бившият социален министър Христина Христова.

„Беше прието противоречие. Европейското право не е свещена крава. В директивата беше казано минималната работна заплата, която е основна, да бъде равна на 50% от средната работна заплата. Статистиките винаги дават брутната заплата. Няма как да дадат основната“, добави тя.

„Мотивът беше да се приеме директивата, но това е порочно. Сега инициативата на правителството да се направи нова работна група, да се види какво може да се транспонира от тази директива е добра, но да видим какво може да се осъществи. Идеята им е да се създаде гъвкав механизъм“, уточни Христова. 

Темата с минималната работна заплата и идеята тя да е в размер на 50% от средната за страната, без да се вдига при ниска инфлация. Работодателите са недоволни от това, че МРЗ се определя от средната работна заплата, а ние сме недоволни от това, че няма възможност МРЗ да бъде договаряна нагоре. Възнаграждението може да бъде фактор за малки региони, но не за цялата страна, коментира в ефира на NOVA NEWS президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. 

По думите му, няма резон в предложението минималната заплата да не се вдига при ниска инфлация.

Той коментира и Стратегията за развитие на доходите, представена от Асен Василев и Иванка Шалапатова в Брюксел. Манолов каза, че е чувал фрагменти от тази идея, но не разполага с документа. По негови думи е трябвало той да бъде обсъден първо в България, а след това да се предлага в ЕС.