Германският посланик: Български медии симулират свобода на словото

Някои медии в България симулират медийна свобода, търпят натиск, порочна практика на натиска в журналистическата си дейност, заяви днес на конференцията "Свобода и многообразие на медиите. Къде е България?" посланикът на Германия у нас Матиас Хьопфнер, цитиран от БГНЕС.

Това е знак, че системата не работи, а успоредно съществува и сериозна автоцензура, е неговото мнение. Форумът е организиран от движение "ПанЕвропа - България" и фондация "Конрад Аденауер". Участници са ръководители на водещи медии, журналисти, медийни анализатори. "Интересува ни европейската динамика на полето на медиите, на медийния плурализъм", заяви в словото си в началото на днешния форум Гергана Паси от "ПанЕвропа- България".

С мандат на ЕК бе сформирана група на високо ниво, която се опитва да разгледа проблема с медиите и да излезе с обща препоръка, тема, оставена досега изцяло в ръцете на отделните държави членки, припомни тя. Има резолюция на ЕП, в която евродепутатите отправят редица искания, между които и да има годишни доклади за медийната свобода и проблемите с медиите във всяка една страна от ЕС.

Много са нещата, които застрашават работата на медиите, но ще оставя тези коментари на анализаторите, каза Марко Арндт, ръководител на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер". Важно е медиите да осветляват кораба на управлението от различни гледни точки, както и да поставят под съмнение неговите действия, посочи посланик Матиас Хьопфнер. Днес говорим за медийна демокрация и как тя може да покаже предимствата си, добави той.

Броят на медиите в България е впечатляващ, но при внимателно вглеждане могат да се открият тенденции, които не са толкова положителни и създават загриженост. Собствеността в медийните компании е в ръцете на няколко души, често пъти тя е непрозрачна, затова в България има само привидно разнообразие на медиите, отбеляза Хьопфнер като първи проблем.

Определено водещо място заемат определени скандали, а други се подминават, и то в определени медии, част от една и съща медийна група, редовно оркестрирани "отгоре", а отделният журналист не може да влияе на процеса, каза той. Има случаи, в които не можем да си обясним защо дадена личност е придобила определена медия и откъде има парите за това, посочи посланикът.

87% от допитаните в едно скорошно изследване за България смятат, че оказваното влияние върху съдържанието на медийните материали е обичайна практика. За платените публикации: има и такава практика, а потърпевшите са, например, по-малките партии - техни членове се оплакват, че им се налага да плащат за всяко интервю. А някои частни компании предпочитат рекламата за тях да е под формата на статии и това се прави, макар,че публиката в случая е подведена. Подобна практика е забранена в Германия, подчерта Хьопфнер.

България е слязла по ниво на медийна свобода в проучване на "Репортери без граници" от 37-мо място през 2007 г., когато е приета в ЕС, на 87 място днес, от общо 187 държавипрез 2012 г. С този резултат България се нарежда на последно място в страните от ЕС, припомни посланикът.

Младите хора, които протестират настояват и за пълна и качествена информация, което е право на всеки човек. Въпросът ми е: какво може да се направи и от кого, за да се подобри ситуацията при медиите и отговорът ми е - държавата, подчерта Хьопфнер. Държавата обаче не може да играе неограничена роля за плурализма в медиите, но може да приложи ефективни правила и законодателство, смята той.

В Германия веднъж на всеки 6 месеца има правилото да се публикува собствеността в медиите, вида и размера на участието на всеки съдружник, както и промените вътре в нея, отбеляза посланикът. Разбира се, по принцип може да се работи с подставени лица и с офшорни субекти, но в моята страна това е забранено, каза той. В България такава практика би била похвална. За всичко това отговорност носят и самите журналисти и гражданското общество, защото Етичният кодекс често е нарушаван, каза Хьопфнер. Олигархичните кръгове имат навик да контролират медиите и така да защитават своите икономически интереси, смята той. А свободата се е изродила в слободия, което създава истински вакуум в медиите, подчерта посланикът.