Депресиращо четиво за България

Когато България и Румъния станаха членки на Европейския съюз през 2007 г., Европейската комисия им наложи едно безпрецедентно условие, обикновено запазвано за страни извън Съюза, които искат да се присъединят – временен мониторинг на реформите в двете балкански държави, които според мнозина не бяха готови да влязат в блока. Седем години по-късно Механизмът за сътрудничество и проверка все още е в сила, а ЕК не дава никакви индикации, че скоро ще му бъде сложен край.

В последните доклади, съставени в рамките на механизма, които бяха представени на 22 януари, Брюксел продължава да кастри България и Румъния за несъвършенствата в законодателствата, правосъдните реформи и борбата срещу корупцията. Двата доклада обаче разказват две различни истории за прогреса, постигнат в двете държави. В България „общият напредък все още не е достатъчен и остава крехък”, докато Румъния е предприела „някои важни стъпки и показва истинска отдаденост на реформите”.

В това, което британският посланик в България Джонатан Алън нарече „депресиращо четиво” в Туитър акаунта си, Комисията възприема забележимо по-суров тон спрямо България. По-тревожен от неспособността на страната да обнови бавната си и неефективна правосъдна система и да се справи едновременно с корупцията и организираната престъпност изглежда фактът, че три различни правителства след публикуването на последния доклад през 2012 г. не са успели да изградят консенсус по въпроса как да продължат реформите. Правителството на Бойко Борисов падна в началото на 2013 г. след протести срещу бедността и бе заменено от временен кабинет. След предсрочните избори през май привидно технократският кабинет, предвождан от Пламен Орешарски, се забърка в серия политически скандали, които доведоха до антиправителствени протести, които продължават вече над 200 дни.

Вижте още: ЕК: Българите искат реформи, властта трябва да ги осигури

Комисията пише за „повтарящи се спорни ситуации, като назначения, които се отменят заради спорове около интегритета” – слабо завоалиран намек за номинирането на Делян Пеевски – медиен могул със съмнителна репутация – за ръководния пост на силната агенция за държавна сигурност миналия юни. Подобни случаи, пишат от Комисията, засягат доверието на обществото, което вече е ерозирало от „поредицата разкрития за политическо повлияване на правосъдната система” и от неспособността й да раздаде присъди в големите дела, свързани с корупция и организирана престъпност. Комисията далеч не оправдава тези проблеми, но все пак отбелязва някои скромни подобрения, като назначаването на магистрати или намаляването на работния им товар. Както обаче Н.Пр. Алън обобщи в Туитър, това са „няколко мънички стъпки напред и доста големи крачки назад”.

Румъния от друга страна сякаш върви напред с нова енергия. В сравнение с нестабилността през 2012 г., когато поредица от протести принудиха Емил Бок да подаде оставка като премиер, днешното правителство на страната, ръководено от Виктор Понта, се радва на две трети парламентарно мнозинство. Растежът на БВП достигна завидните 4,1% в третото тримесечие на миналата година. В тази „по-спокойна политическа атмосфера” Румъния е въвела „много нужни и отдавна чакани законови изменения”, като едновременно с това е подобрила сътрудничеството между правосъдните институции и Министерството на правосъдието, заявиха от Комисията.

Вижте още: ЕК: Напредъкът срещу престъпността и корупцията в България е крехък

И все пак остават „тревоги по отношение на независимостта на правосъдието и има много примери за противодействие на интегрирането и мерките срещу корупцията”, заяви говорителят на Комисията Марк Грей. Един такъв пример е „непрозрачната” поправка в наказателния кодекс на страната, направена през декември 2013 г. Промените, приети без много дебати, имаха за цел да защитят избраните официални лица от преследване по обвинения в корупция и в същото време отново въведоха клеветата сред криминалните деяния. И въпреки че Конституционният съд на страната по-късно отхвърли законопроекта, той пак ще се върне в Парламента за ново обсъждане. В отговор на доклада на ЕС международната неправителствена организация „Транспаренси интернешънъл” заяви, че напредъкът в борбата с корупцията в Румъния е „недостатъчен и бавен” и посъветва Комисията да запази натиска си върху страната.

През 2012 г. докладите бяха по-меки към България, като й оставиха 18 месеца до следващата оценка. Румъния бе оценена още един път в този период. Ветровете обаче промениха посоката си. „В сравнение с Румъния, България беше напред и смятахме, че това ще се окаже последният доклад”, каза Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията в София. „Сега, с този доклад – най-критичният за последните седем години – се върнахме там, откъдето започнахме.”

Сп. „Икономист”