До утре работим за правителството

Плътно до 20 април ще работят българите, за да си платят данъците през 2012 г. Образно казано, утре е денят, в който гражданите ще спрат да работят за правителството и ще започнат да работят за себе си, съобщиха от Института за пазарна икономика . Датата е символична, като показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде моментално изземвано – ние я наричаме ден на свобода от правителството, а по-света се знае като Tax Freedom Day.

В България този ден традиционно се пада някъде през месец май, като по-ранното му настъпване през последните 3-4 години се дължи до голяма степен на по-ниските приходи след рекордната 2008 г. и появата на бюджетен дефицит. Казано по друг начин, държавата уж изземва по-малко, но всъщност пак харчи както преди – за сметка на натрупани резерви и нови дългове. Ако продължим със символичната сметка, то от 20-ти до 25-ти април са дните, в които данъкоплатците би трябвало да работят допълнително за държавата, за да покрият и дефицита през 2012 г. Тези 5 дена рано или късно ще бъдат отработени в полза на държавата.

Методология

Методологията за пресмятането на тази символична дата е сравнително проста – сравняват се консолидираните приходи (без помощите) в държавния бюджет с БВП на страната. За целта се използват само официални данни или прогнози на правителството. Взимат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през текущата годината. Помощите не се включват, тъй като те не идват директно от джобовете на българските данъкоплатци – основно това са европейски средства.

През 2012 г. българите ще изработят средно по 223 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП (заложен в Бюджет 2012). Следователно през 2012 г. са необходими 111 дни, за да се изработят предвидените 24,8 млрд. лв. приходи в бюджета. Взет е под внимание и фактът, че 2012 е високосна година, което означава един допълнителен ден за работа и попълване на хазната.

Използването на официалните прогнози на правителството е най-коректният начин да се направи тази сметка, но това не означава, че реалността ще бъде точно такава. Например, при пресмятането на датата за 2010 г. също бяха използвани официалните прогнози, но те се разминаха сериозно с реалностите – сривът на приходите и появата на дефицит премести деня доста по-рано от първоначално очакваното. Последните прогнози за 2012 г. загатват, че правителствените прогнози за БВП и приходи в хазната може да се окажат доста по-оптимистични от реалността, което в крайна сметка би променило и символичната дата на свобода от правителството.

Какво означава това за българина?

Нормално, всичко представено тук са средни стойности, които носят малко информация за всеки отделен човек. Данъчната тежест в България е различна за отделните хора, като основното бреме пада върху раменете на работещите българи, които изрядно плащат своите данъци – те плащат подоходни данъци, внасят осигуровки и потребяват повече, тоест пълнят хазната с ДДС и акцизи. За тези българи, които работят и могат да бъдат определени като „средна класа”, денят на свобода от правителството може да дойде дори през лятото. От друга страна, за българите, които не работят или просто работят „на сиво”, денят на свобода от правителството идва много по-рано.

Правителството ли е причината за по-ранния Ден на свобода?

Фокусът върху приходите в хазната носи донякъде лъжливо чувство за повече свобода. Покрай кризата сериозно пострадаха приходите от ДДС и акцизи, както и от корпоративни данъци, което допълнително измести датата по-рано. Единствено приходите от данъците върху труда (подоходен данък и осигуровки) се задържаха сравнително стабилни. Така или иначе, ако се абстрахираме от приходите и се вгледаме в данъчните ставки, картината е друга – запазване на основни данъци като ДДС, корпоративен и подоходен данъци, но покачване на социални осигуровки и минимални осигурителни прагове, покачване на акцизи и имуществени данъци, въвеждане на нови данъци (туристически и върху застрахователните премии), както и сериозно квази данъчно бреме. Всичко това иде да покаже, че добросъвестните данъкоплатци губят от свободата си, често за сметка на другите, които се разсейват и не плащат.

И все пак, всеки български гражданин пълни хазната по един или друг начин. Най-много дни през 2012 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 32 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни почти 19 дни. За осигуровките ще ни трябват 25 дни – 17 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 10 дни, а тези от корпоративни данъци за 7 дни. Други 7 дни ще работим само за да си платим държавните и общински такси. Имуществени данъци ще ни костват 3 дена.