Криза във висшето образование - половината младежи не искат да учат

Младите българи на възраст между 19 и 24 години са най-слабо заинтересовани да продължат образованието си, показа проучване на НСИ. Само 42% от тях искат да учат още, а около 14 на сто преждевременно са напуснали образователната система.

Кризата е основно във висшето образование – при по-малките учението е задължително и повечето българчета ходят на училище. Сред юношите във възрастовата категория 15-18 години 85,9 на сто ходят на училище, образоват се и 96,9% от 11-14 годишните, както и 97 на сто от 7-10 годишните.

През 2010 г. в категорията "средно образование" у нас са се учили общо 781 000 българчета, а от училището са се отказали 18 766 души. По степени на образование от 1 до 4-ти клас са се обучили 255 000 българчета, като са напуснали училище 5 500 души. Между 5-и и 8-ми клас на училище са ходили 220 000 българчета и са напуснали 7 000, а от 8 до 12-ти клас са се изучили 303 000 души и са напуснали над 6 000.

За посочения период у нас е имало 280 000 студенти, от които 227 000 са били в държавни училища и около 53 000 - в частни. От тази цифра около 60 000 студенти са завършили висшето си образование, показва изследване на „Евростат”.

Според стратегията „Европа 2020” до 2020 г. средният процент на европейските младежи на възраст 19-24 г., отказали се от образованието си, трябва да бъде свален до 10 на сто. Най-много младежи се отказват от вузовете в Малта (37%), следвани от Португалия (29%) и Испания (28%). България попада точно в средностатистическата за ЕС цифра на напуснали образователната система младежи – 14 на сто.