Най-интересното във вестниците на 4 май, вторник

Хитът в днешната преса е дълбокият анализ на положението. Правят го социолози, журналисти, духовници. И, разбира се, самият премиер Бойко Борисов. Той индиректно оценява дейността си високо - във втора част от интервюто си в "24 часа" казва, че има заплахи срещу живота му, защото разкрива схеми за източване на милиарди. А съвсем директно Борисов си писа много добър (5) ("Новинар").

Не точно такива са оценките на наблюдателите. В "Труд" е публикуван поредният месечен анализ от група социолози начело с Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, озаглавен Промяната става статукво при ГЕРБ. Ето цитат от него: "Рефлексът на Бойко Борисов от мандата в Столичната община като че ли остава в сила: когато реформите са трудни и непопулярни, да се отложат до следващите избори. Правителството се опитва да компенсира липсата на сериозни икономически стъпки с външнополитическа активизация и форсирана борба срещу корупцията и организираната престъпност. [] Акциите на МВР имат безспорен и силен ефект върху обществените настроения въпреки режисьорските увлечения към зрелищност за сметка на основни човешки права. Вече не престъпниците, а държавата внушава страх, понякога съвсем буквално. Въпреки положителната роля на полицейските акции те се вписват в една тройна подмяна. Първо, акциите на МВР не вървят заедно с реформите. Ако се използва терминологията на Борисов, по-важно е да разберем кой изпразва хладилника, отколкото да го напълним. Второ, очакването за справедливост и възмездие се свежда до (първоначалния) арест, а не до присъдата. И трето, широко осветената акция срещу организираната престъпност оставя в сянка олигарсите. Представата за справедливост се ограничава с наказването на корупцията. В същото време главната социална несправедливост, извършена в страната в годините на прехода в общественото разбиране, е начинът, по който беше осъществена приватизацията. Планира се раздържавяването да продължи. Рисковете от подмяната са в две посоки. Първият засяга качеството на управленския екип и на администрацията. Точната представа за биографията на кадрите е много важна за провеждане на ефективна политика. Но би било тревожно, ако служебните характеристики на кандидатите за дадена позиция бъдат заменени с чисто полицейски, сведени до изискването за чисто досие. Такива действия може и да са продиктувани от разбирането за масовизация на корупционните практики в някои професионални общности, но те подхранват опасенията, че има възстановяване на политическата полиция вече като “антикорупционна”. На второ място, концентрирането на властови ресурс от такъв порядък в МВР по правило създава предпоставки и изкушения за нарушаване на демократични стандарти. Две са границите, които е опасно да бъдат дори доближени: нерегламентирано въздействие на властта върху медии и нерегламентирано ограничаване на политически противници. Подобни действия засега няма, така че това на този етап са потенциални рискове. Отлагането на същинските реформи само по себе си не влияе решаващо върху общественото мнение. Немалко хора в страната не са лично заинтересовани от този тип промени. Социологическите сондажи демонстрират освен това убеденост на част от респондентите, че реформите всъщност вече са извършени. Изключителната динамика на политическия процес минимизира впечатленията за нерешителност и колебливост. Управлението постига един специфичен ритъм на работа, в който промяната става статукво. Всяко решение е предпоследно. В такава ситуация критиците на правителството трудно могат да формулират прецизна и задълбочена основа за обвиненията си, защото лесно може да им се отговори, че стъпват на стари факти. Методът “проба - грешка”, с помощта на който първоначално убедителни решения, оказали се впоследствие неудачни, (логично) биват коригирани в движение, се допълва с (парадоксалния) метод “грешка - проба”, при който се експериментира с дори видимо неуместни ходове, за да се провери какво ще стане. Въпреки подобна управленска гъвкавост, която общественото мнение (засега) смята за допустима, при неблагоприятно развитие на икономическата ситуация в страната и непопулярни реформи в един момент (вероятно не по-рано от есента) рейтинговата стабилност на управляващата партия може да се окаже под въпрос".

Те, социолозите няма с какво да ни изненадат, но да видим какво мислят духовниците. В "Стандарт" има интервю с отец Никанор от манастира "Св. св. Козма и Дамян" в с. Гигинци, където Бойко Борисов отиде в неделя.  Казах на Бойко кой в отбора му пречи/ Високите данъци са дрога - в началото е добре, но после икономиката умира. Държавата да гледа бизнесмените като писани яйца, съветва отец Никанор. Възгледите на монаха са толкова правилни, че можем само да съжаляваме задето ББ този път не е действал, както досега - да хареса човека в крачка и да му предложи пост. Щеше да е от голяма полза за държавата като цяло и за правителството в частност, ако премиерът беше поканил отец Никанор за трети вицепремиер. Ами човекът е съвсем подходящ - преди да се отдаде на бога, е бил брокер на "Уолстрийт". Той не отрича, че е провел с премиера бизнес разговор, но не споделя подробности. "Имаме все пак дясно правителство, а само чуваме за данъци, ставки, акцизи. Не чуваме за предприемачество, бизнес и икономика. В момента като че ли изцяло залагаме на фискалните мерки, които приоритет са били винаги на един ляв тип икономическа политика. Народът трябва да разбере, че сме добре благодарение на една тънка прослойка, наречена предприемачи. Тези, които в строителството, в предприятията се занимават с икономическото злато - хората. Предприемачите ще намерят добрата идея, те ще се погрижат за пазара, те ще наемат работници. Ще внасят данъци и осигуровки. Тях трябва да гледаме като писани яйца. Това казах на премиера и той се съгласи. Дано намери подходящите съветници и начин на действие. Все пак аз съм един монах, а трябва да се работи с цифри", казва отецът.

На противоположното мнение е друг оттеглил се "капиталист" - бившият съсобственик и главен редактор на "24 часа" Валери Найденов. В Тънките удоволствия на садо-монетаризма той твърди, че за положението в България виновни са регресивните данъци, в това число плоският. "Под "регресивен" данък се разбира облагане, което отнема по-голям дял от дохода на бедните, отколкото от дохода на богатите. Когато всички данъци са регресивни, потреблението бързо изостава от предлагането и тази диспропорция води до хронична криза. Не е случайно, че българската криза започна около година и половина след въвеждането на плоския данък от 10 на сто и около 9 месеца преди световната криза", пише Валери. А като изрежда и други проблеми, завършва: "Та да обобщим цялостната българска картина. Първо - уникална система от регресивни данъци, които отварят ножицата между бедни и богати и постоянно свиват потреблението. Второ - почти пълна колонизация, при която добавената стойност изтича в чужбина. Трето - избирателна система, при която умните хора не виждат смисъл да гласуват. Четвърто, само България се управлява директно от чиновници на световните финансови бюрокрации".

След тежките анализи, за разтуха погледнете карикатурата на Христо Комарницки с главни герои ББ и Волен Сидеров. А ако ви се чете малко публицистика, ето в "Новинар" от Тома Марков Има ли идиот в самолета? и в "Труд" от Кеворк Кеворкян Престъпник. Честност в рибарски магазин.

О, да не забравим новината на деня Слави гадже с балерина ("Монитор").

"МениджърНюз" ви желае задълбочено четене!