Плевенчанин спечели европейски конкурс по писане

25-годишният Йордан Грижов от Плевен обра лаврите в конкурса по писане „Толкова сходни, толкова различни, толкова европейски“ на Европейската комисия. В него България отбеляза рекордно участие в Европа с 89 подадени кандидатури.

Младите автори бяха поканени да напишат текст от 1000 думи с отговор на два въпроса:

Какви са Вашите впечатления от разширения Европейски съюз?

Как разширеният Европейски съюз може да отговори на предизвикателствата на бъдещето?

Пет месеца след началото на надпреварата всяка държава-членка на ЕС излъчи своя най-добър текст. Българският победител се казва Йордан Грижов, на 25 години от гр. Плевен. Неговият текст бе избран от тричленното жури, което бе впечатлено от интелигентния изказ и разнообразните гледни точки на младите кандидати и силно затруднено да отличи само един от, по техните думи, „89 брилянтни текста“.

Нашият колега редактор Венцислав Савов, бе част от авторитетното жури, което в началото на април се събра в сградата на Европейската комисия за финално обсъждане на текстове-фаворити.

Всички текстове бяха предварително оценени самостоятелно от всеки член на журито по различни критерии. Те включваха свързаност с темата на конкурса, интерес за читателя, оригиналност на творбата и качество на текста. Кандидатурите бяха отбелязани само със серийни номера и името на Йордан стана ясно чак след като оценяващите единодушно се спряха на неговия текст.

Наградата за победителя е тридневно посещение с информационна цел в Брюксел. Там заедно с останалите победители от 28-те държави-членки на съюза, в началото на май, той посети и разгледа мястото, където се решава съдбата на Европа - сградата на Европейския парламент. Отличените текстове са публикувани на страницата на Европейската комисия и на writingcompetition.eu

Есето-победител на национално ниво в конкурса "Толкова сходни, толкова различни, толкова европейски"

Какви са Вашите впечатления от разширения Европейски съюз?

Йордан Грижов, Плевен

Някога, в зората на цивилизацията, в Елада била разказана прекрасната приказка за хубавата като безсмъртна богиня дъщеря на Агенор - Европа, похитена от облакогонеца Зевс. И в тази история се родило името на материка. В нея древните фиксирали границата му - там, където Зевс преплувал морето в образа на златорог бик, свършва земята, познала стъпките на Европа, и започва чуждото пространство. Аз съм жител на този материк и миналото, настоящето и бъдещето му са и мои. Дедите ми са оставили следи от копита, меч и перо по неговите каменни плещи, бабите ми са втъкали хубостта на плодородната му земя в шарени черги и в песни. И аз съм богат с тяхното наследство, богат съм с удивителния комплекс от поезия, болка и гордост, завещан ми от старите българи.

Аз съм жител на този материк. И наследството ми е още по-богато, защото то не е само наследство на кръвта, не е само наследството на българската красота. Богат съм, защото нося в себе си част от Европа. Защото оня древен човек, изрисувал каменните платна на Алтемира, е брат на оня, който е оставил частица от своя свят по стените на белоградчишките пещери; защото Вилендорфската Венера и е моя прамайка; защото Атила е предтеча на всички конни народи, залели земите на запад, когато светът е намествал границите си.

Неизбежно Европа присъства в моя живот. Тя е в музиката на Моцарт, която ме събужда и прави деня ми по-хубав; тя е в неразгаданата усмивка на Джокондата и в плавната извивка на китката на "Дамата с хермелина". Европа оформя вкуса ми към красивото и стойностното, способността ми да се възхищавам на суровата северна красота на фиордите, на синята нежност на "тихия бял Дунав", на медитеранската топлина на испанското крайбрежие.

Миналото на Европа присъства в моя живот от най-ранното ми детство - с приказките на Шарл Перо и Андерсен, с червенокосата закачливост на Пипи и розата на малкия принц. Европа дооформя представите ми за доброто и злото в човешкия живот. Европа е в юношеските ми копнежи по далечни и непознати светове - с пътешествията на Гъливер, със самотната борба на Робинзон и отмъщението на Граф Монте Кристо. Когато слизам до центъра на земята, когато обикалям около луната, когато гледам подводния свят през илюминатора на Наутилус, аз съм с Европа, защото тя е дала на света невероятните фантазии на Жул Верн, дълбочината на Балзаковите романи, скръбните и красиви песни на Франсис Жам и Пол Верлен.

Но Европа не е само културното богатство, не е само архитектурното многообразие и традицията. Настоящето ú присъства в ежедневието ми, в бита ми. Миксерът вкъщи е немски, телевизорът, печката, хладилникът, сервизът за хранене, ножовете - всичко по някакъв начин е свързано с Европа, произведено в Европа, внесено от Европа.  Европа буквално влиза в живота ми, обкръжава ме с вещите, които са нейни и мои. Настоящето на Европа е в моите забавления. Тя присъства в компютърните ми игри, тя е "Knights Of Honor" , тя е в песните на Енрике Иглесиас и Леона Люис. Европа е в дискотеката, в клуба, в кафенето, тя е по футболните стадиони, където Милан и Арсенал, Тотнъм и Реал Мадрид мерят сили и се борят за купата на UEFA. Тя просто е в живота ми. Понякога, когато мисля за Европа, се чудя на политиците, които дълго време се опитваха да внушат на собствения си "електорат", че не е част от този континент. Търсеха някакъв път, търсеха някакъв "превоз"...

Моята страна вече е част не просто от територията на материка, тя е част от онзи съюз, създаден преди близо 50 години и превърнал се в символ на просперитет и благоденствие. Когато пред света прозвучават словата на "Декларацията на Шуман", все още не съм бил роден; когато се подписват договорите от Рим, Маастрихт, Амстердам и Ница, съм бил дете. Но тези договори, тези думи, тези решения са вече част от живота ми. Те отварят пред мене нови пътища, предоставят ми нови възможности, дават ми сигурност в успеха. Европа не е просто една земя, населена с близки в културно и икономическо отношение нации, тя е вече Съюз, тя е кръгът от звезди на синия фон на небето, тя е една истинска "ода" на радостта - на радостта от възможността милиони хора да живеят в мир, в благоденствие, в сигурност за хляба си, за живота си, за децата си.

Тази Европа е част от моя живот.

И аз, наследникът на Аспарух, на Левски и Ботев, също съм част от Европа. Скоро, много скоро, аз ще застана в София, в Брюксел, в Париж, в Лондон; ще застана в средата на моя европейски свят и ще му дам от своя ум, от своя майсторлък, от своята фантазия; ще му дам нещо, което съм направил със собствените си знания, умения, усилия. Още не знам какво ще е това нещо - може би космическа технология, може би лекарство срещу СПИН, може би гениален компютърен проект. А може би това ще е нещо съвсем просто (от ония "обикновени" неща, които придават смисъл на живота) - един стих, едно цвете, едно дете.Но това нещо ще сътвори още една частица от този свят, ще го направи по-добър, по-човечен, по-красив.

Днес аз изграждам бъдещето на Европа. Изграждам я като гарант за мира и свободата на бъдещите поколения. Европейската идея е свързана преди всичко с представата за Европа без граници. Тя съпътства историята на стария континент от Средновековието до днес. Тя е ангажирала умовете на Жан-Жак Русо, Виктор Юго, Аристид Бриан и на цяла поредица мислители и философи. За такава Европа мечтаят и пацифистите от двадесетте години на ХХ век, разсъждавайки може би наивно, но логично - войните се водят за граници, ако се премахнат границите, завинаги ще бъдат изкоренени войните. Приемайки идеята за европейска интеграция, аз вече съм изградил в съзнанието си представата за този динамичен и отворен процес, който надхвърля рамките на познатото междудържавно сътрудничество. Приел съм, че хората, живеещи в Европа, са мои приятели, мои съратници, мои братя.