НАСА: Земното притегляне „масажира” Луната

Гравитацията на Земята е въздействала върху посоката на хиляди нагъвания, които са се образували върху лунната повърхност при смаляването на спътника, сочат нови данни от орбиталния апарат Lunar Reconnaissance Orbier (LRO) на Националната космическа агенция на САЩ (NASA).

По време на експедициите Аpollo на Луната са открити около 70 изпъкнали форми на релефа, обикновено с дължина по-малка от 10 километра и височина едва няколко десетки метра. През 2010 година първите наблюдения на LRO добавят още 14 такива възвишения. Заради равномерното им разположение по повърхността, учените заключават, че те са резултат от смаляването на естествения ни сателит. Най-вероятно те са се образували при охлаждането на все още горещата вътрешност на Луната. При този процес обемът на небесното тяло намалява и твърдата кора се нагъва.

Сега, след повече от шест години в орбита, камерата с висока разделителна способност на LRO е заснела три четвърти от лунната повърхност, правейки възможно идентифицирането на още 3000 възвишения. Анализът на посоката на ориентация на изпъкналите форми води до изненадващи резултати: гънките, образувани при смаляването на Луната са повлияни от неочакван фактор - гравитационните приливни сили на Земята.

Само по себе си свиването на Луната би произвело мрежа от възвишения, които не следват определен модел, тъй като силите на свиване имат еднакви магнитуд и посока. “Не това открихме”, казва ученият от Института „Смитсониън” Томас Уатърс, цитиран от „Фокус’. “Има модел на посоката, който откриваме в разположението на хиляди възвишения и той предполага, че нещо друго е въздействало върху формирането им, нещо, което действа в глобален мащаб - масажира ги и ги подрежда.” Източникът на тези различни сили, влияещи на Луната е Земята.

Възвишенията са съвсем млади - толкова млади, че вероятно процесът на образуването им все още не е приключил. Моделите, изготвени от екипа установяват, че пиковите стойности на налягане и въздействие се достигат, когато Луната е най-далече от Земята по време на апогея си. Ако възвишенията все още активно се формират, то плитките лунотресения, причинени от свличания ще се случват най-често при апогей. Тази хипотеза би могла да се тества с лунна сеизмична мрежа.