Смразяващи данни за глобалното затопляне след 1997 г.

Световните лидери се опитват да спасят една по-гореща, по-наводнена и по-необитаема Земя. Последният път, когато страните на планетата сключиха обвързващо споразумение за борба с глобалното затопляне, бе през 1997 г. в Киото. Нещата обаче са се променили драстично през последните 18 години, пише БТА.

Някои разлики могат да се измерят: градуси на термометъра, трилиони тонове топящ се лед, покачване на нивото на световния океан с няколко инча. Епични природни бедствия, включително изтощителни суши, убийствени горещи вълни и чудовищни бури обхванаха Земята.

В резултат промените в климата се възприемат като по-неотложен и конкретен проблем.

"По времето на Киото, ако някой заговореше за климатични изменения, той говореше за нещо абстрактно в бъдещето", каза Марсия Макнът, бивш директор на Геоложкия институт на САЩ, която понастоящем оглавява Националната академия на науките. "Сега говорим за променящ се климат, нещо, което се случва в момента. Човек може да посочи събитие след събитие, което се случва тук и сега и е пряк резултат от променящия се климат".

Други нефизически промени след 1997 г. карат много експерти да бъдат по-оптимистични, отколкото при предишни преговори по климата.

Според един от тях подобрените технологии правят възможен един свят без изкопаемите горива, които отделят парникови газове. Бизнесът и държавите имат по-сериозни намерения да направят нещо на фона на доказателствата, че някои от най-лошите научни прогнози са на път да се сбъднат.

"Аз съм много шокиран колко се е променила Земята след 1997 г.", написа в имейл Бил Андериг от Принстънския университет. "В много случаи (например изчезването на арктическите ледове, загиването на гори заради суша), скоростта на климатичните промени е е дори по-голяма, отколкото си мислехме, че ще бъде преди две десетилетия".

Някои смразяващи данни за глобалното затопляне след 1997 г.:

- Ледените покривки в Западна Антарктида и Гренландия са загубили 5,5 трилиона тона лед според Андрю Шепърд от Лийдския университет, който се позовава на данни на НАСА и европейски сателити.

- Средната световна температура на петгодишна база от януари до октомври се е увеличила с близо 0,36 градуса по Целзий между 1993-97 и 2011-15 г. според американското Национално управление за изследване на океаните и атмосферата. 1997 г. постави рекорд за най-гореща година на Земята, но той не трая дълго. Подобрен бе през 1998, 2005, 2010 и 2014 година. Сигурно е, че рекордът ще бъде подобрен пак тази година, щом станат ясни годишните резултати, посочва управлението.

- Ледниците са загубили средно около 12 метра от дебелината си от 1997 г., казва Самуел Нусбаумер от швейцарската Служба за наблюдение на ледниците.

- С 1,2 милиарда по-голямо население в света, емисиите на въглероден диоксид от изгарянето на изкопаеми горива се е повишило с близо 50 процента от 1997 до 2013 г., посочва министерството на енергетиката на САЩ. Светът сега бълва над 100 милиона тома въглероден диоксид на ден.

- Моретата са се покачили средно с близо 6,2 см от 1997 г. според изчисления на Колорадския университет.

- През лятото арктическата ледена шапка е средно с 820 000 кв.км по-малка, отколкото преди 18 години според Националния център за данни за снега и леда. Това е загуба, равна по площ на Тексас, Калифорния, Монтана, Ню Мексико и Аризона взети заедно.

- Петте най-смъртоносни горещи вълни през последния век - в Европа през 2003 г., в Русия през 2010 г., в Индия и Пакистан тази година, в Западна Европа през 2006 г. и в Южна Азия през 1998 г. - бяха регистрирани през последните 18 години по данни на Международната база данни за бедствията на белгийския Център за изследвания на епидемиологията на бедствията.

2011-2015 ще са най-топлите 5 години, откакто се водят наблюдения.

Преди 18 години дебатът бе много повече за средните температури, отколкото за необикновените крайности. Сега учени и други осъзнават как хората изпитват на гърба си климатичните промени именно заради все по-честите крайности.

За това свидетелстват "пороите, наводненията, калните свлачища, по-силните и трайни засушавания, увеличаващите се нива на моретата от топенето на ледовете, горските пожари", каза за АП бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор, който помогна в преговорите за споразумението от 1997 година.

Научни изследвания показват, че причинените от човека климатични промени са допринесли за много от природните бедствия в последно време. Специалисти по климата изтъкват като най-значими сред тях: горещата вълна в Европа през 2003 г., която отне живота на 70 000 души - най-смъртоносното подобно бедствие за последния век; урагана Санди, подпомогнат от покачването на морското равнище, който причини щети за над 67 милиарда долара и отне 159 живота; руската гореща вълна през 2010 г., причинила смъртта на повече от 55 000 души; сушата, която още мъчи Калифорния; тайфуна Хайян, който уби повече от 6000 души във Филипините през 2013 г.

"Въпреки че Земята е много по-опасна от една страна, технологиите са много по-добри, отколкото бяха", каза Джефри Сакс, директор на Института за Земята към Калифорнийския университет. Цената на вятърната и слънчевата енергия падна значително, толкова много, че едно предприятие за комунални услуги в Тексас доставя безплатно електричество от вятърни турбини нощно време.

В Киото от Китай и развиващите се страни не се искаше да намалят емисиите си. Смяташе се, че глобалното затопляне е проблем, който трябва да бъде решен от САЩ и други богати страни. Сега обаче Китай - безспорно най-големият замърсител с парникови емисии - постигна споразумение със САЩ да забави емисиите си и стана лидер в производството на слънчева енергия.

"В преговорите вече няма бедни и богати", каза Гор. "Има голям брой страни, които са средни, развиващи се икономики, и за щастие някои от тях предприеха действия, с които да поемат част от отговорността".

Изпълнителният секретар на Раковата конвенция на ООН за промените в климата Кристиана Фигерес заяви, че този път има много по-малко протакане в преговорите: "Нито една страна не е казала, че не желае добро споразумение в Париж".

Фигерес заяви, че докато споразумението от Киото е нареждало на отделните страни коя колко да съкрати, договореното в Париж ще се основава на това какво трябва да направят всички над 150 участници. Това ще проработи по-добре, каза тя. Трябва да стане, заяви Фигерес. "Неотложността е много по-ясна, отколкото бе преди".