Ядрената енергетика трябва да преодолее десетилетия на стагнация, за да постигне целта на COP28 за утрояване на капацитета

Глобалната ядрена енергетика получи сериозна морална подкрепа на срещата на върха за климата COP28 в Дубай, след като повече от 20 нации обещаха да утроят капацитета на ядрена енергия до 2050 г.

Но за постигането на тази цел ще е нужно индустрията да преодолее регулаторните спънки, финансовите препятствия, проблемите с доставките горивото и опасенията за обществената безопасност, които допринесоха за множеството забавени проекти и десетилетия на стагнация в сектора, пише Ройтерс.

Отне 70 години, за да може глобалният ядрен капацитет да достигне сегашното си ниво от 370 гигавата (GW). Сега индустрията трябва да избере технологии, да набере финансиране и да разработи правила за изграждане на още 740 GW капацитет за половината от това време.

„Съдейки по представянето на международната ядрена индустрия през последните две десетилетия, това е невъзможно“, каза Майкъл Шнайдер, водещ автор на Доклада за състоянието на световната ядрена индустрия.

Декларацията, подписана от САЩ, Франция, Великобритания, Южна Корея и други, ангажира страните да мобилизират инвестиции и да насърчат финансови институции като Световната банка да подкрепят ядрената енергия.

Тя също така обещава усилия за удължаване на живота на съществуващите централи и подкрепа за нови технологии като малки модулни реактори (SMR).

Лидерите от сектора, присъстващи на срещата COP28, приеха положително декларацията, но и признаха затрудненията, пред които е изправена индустрията.

„Ядрената енергия е най-безопасният източник на енергия“, каза Патрик Фрагман, главен изпълнителен директор на Westinghouse. „Разбира се, при първите по рода си реактори имаше проблеми и разходите се надхвърляха. Знаем това, носим белезите“, добави той.

В знак за още предстоящи предизвикателства, някои екологични групи разкритикуваха декларацията, като се позоваха на опасения за обществената безопасност, докато академиците изразиха съмнения дали централите ще могат да заработят навреме, за да помогнат за предотвратяване на климатична катастрофа.

„Защо някой би похарчил дори един долар за технология, която, ако бъде планирана днес, дори няма да бъде достъпна до 2035-2045 г.?“ каза Марк Джейкъбсън, енергиен специалист в Станфордския университет.

Включени в мрежата

В момента в световен мащаб се изграждат 60 ядрени реактора в 17 страни, като само Китай отговаря за 25 от тях, според данни на Световната ядрена асоциация.

Въпреки че Китай е една от малкото страни, които остават непоколебими в ангажимента си за ядрено развитие през годините, целта на Пекин за ядрена капацитет до 2020 г. е една от единствените, които управляващите са пропуснали.

Междувременно в голяма част от Запада капацитетът на ядрената енергия е в застой, с огромни разходи за изграждане на реактори, проблеми с разрешителните и обществена опозиция след ядрената авария във Фукушима в Япония през 2011 г., която се превърна в пречка пред новото строителство.

По време на срещата COP28 ядрените фирми говориха за развитието на малките модулни реактор като по-добър залог за бъдещето на индустрията. Поддръжниците им казват, че те имат по-кратко време за изграждане от традиционните инсталации и на теория биха могли да бъдат пуснати онлайн по-бързо.

Korea Hydro and Nuclear Power (KHNP) представи симулатор на своя реактор „iSMR“, проектиран да бъде включен в съществуващи електрически мрежи и използван за работа на инсталации за обезсоляване или осигуряване на градско отопление.

KHNP ще може да построи централа за две години, след като влязат в сила разрешителните, каза главният изпълнителен директор Джоо Уанг. Това е значително по-кратък период за влизане в експлоатация в сравнение със стандартните 10 до 20 години за големите реактори.

„Исторически е вярно, че атомните електроцентрали подлежат на одобрение от правителството и не мисля, че това ще се промени“, каза Уанг.

„Но ако SMR направи добър демонстрационен проект, ще има експоненциален ръст на търсенето в целия свят“, добави той.

iSMR на KHNP е един от около 80 такива модела в процес на разработка, но повечето от тях едва ли ще започнат работа преди 2030 г., казват експерти.

NuScale, който има единствения дизайн на SMR, одобрен от Комисията за ядрено регулиране на САЩ, миналия месец трябваше да прекрати проекта си в национална лаборатория поради притеснения относно ниското търсене на мощност от централата.

Рафаел Гроси, генерален директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), каза пред Ройтерс, че органът в момента работи върху хармонизирането на правилата за одобрение в световен мащаб, за да улесни споделянето на технологии между държавите.

„МААЕ стартира процес, така че регулаторите по света да могат да действат по-бързо, като винаги прилагат много строги мерки за безопасност“, каза той. Настоящата система може да не работи на глобализиран пазар, където SMR, произведени в Съединените щати, се продават в Африка, каза той.

Доставки на гориво

Преминаването към SMR може да донесе друг проблем: много от тези модулни реактори  ще работят с модерни горива – пазар, на който в момента доминация има Русия.

В момента Русия е единственият значителен производител на висококачествен нискообогатен уран (HALEU), които е ключов за новите реакторни технологии.

Американска компания, наречена Centrus започна да произвежда HALEU и Европейският съюз също работи върху производството, съобщи МААЕ.

Фрагман от Уестингхаус каза, че доставките на уран са „напълно управляеми: и основният проблем е увеличаването на обогатяването и възстановяването на капацитета за преобразуване в Запада – процес, който според него е „в ход“.

Джонатан Коб от Световната ядрена асоциация призна, че утрояването на капацитета до 2050 г. няма да е лесно.

„Точно затова беше необходима декларацията“, каза той. „Правителствата разглеждат ролята, която трябва да играят за постигането на това. Това няма да се случи просто така, както обикновено“, добави Коб.