Анализатори: Франция трябва да запази поне две от централите си на въглища до 2035 г.

Франция, която е втората по големина икономика в Европейския съюз (ЕС),  ще трябва да запази две от своите топлоелектрически централи (ТЕЦ) на въглища  в експлоатация до 2035 г., за да посрещне нарастващото вътрешно търсене по време на осъществяването на прехода към зелена енергия. Това съобщи Блумбърг, като се позовава на прогноза на анализатори на местния мрежови оператор Réseau de Transport d'Électricité (RTE).

Останалите ТЕЦ на въглища в страната ще спомогнат за постигане на баланс в доставките по време на периодите на пиково търсене. Експертите разглеждат подобен сценарий като резервен вариант в случай на недостатъчни ядрени мощности и слабо използване на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ).

"През 2030 г. ще ни трябват решения за справяне с дългосрочните дисбаланси, като се имат предвид целите на Европа за декарбонизация", уточнява Томас Вайренк, изпълнителен директор по стратегията за развитие в RTE.

Франция беше изправена пред риска от масови прекъсвания на електрозахранването през 2022 г., когато повечето от атомните електроцентрали (АЕЦ) в страната бяха затворени за планова поддръжка на фона на пиковото търсене от страна на местните домакинства и предприятия. Към настоящия момент нивото на риска от подобна ситуация постепенно намалява поради активната електрификация на много сектори на икономиката.

В края на миналата година делът на производството на електроенергия от въглища в структурата на производството на електроенергия във Франция е бил 0,6 %, докато ролята на атомните електроцентрали рязко се е увеличила на фона на намалените доставки на руски енергийни ресурси, включително газ по тръбопроводите. През 2022 г. производството на електроенергия от ядрени източници ще покрива около две трети от нуждите на страната от електроенергия. Делът на ядрените електроцентрали обаче неизбежно ще намалее през следващите години, тъй като ще се премине към използване на биомаса и ще се заменят реакторите с по-малки блокове, захранвани с биогорива или чист водород, заключава Вейренк.

В средата на юли Ройтерс предрече трудности с прехода към зелена енергия за друга голяма икономика на ЕС - Германия. Един по-агресивен преход към водородна енергия би изисквал страната да положи 1800 километра преоборудвани и нови тръбопроводи, което би струвало значително на местните и европейските власти.

Дори и след това обаче страната ще трябва да внася от чужбина поне половината от необходимата норма на потребление на това гориво, за да достигне ниво на потребление от 95-130 тераватчаса, показват предварителните разчети.