Европа преосмисля ВЕИ политиките си: На фокус са инвестициите в електропреносната мрежа

Европейската комисия подготвя сериозна промяна в правилата за възобновяемата енергия след 2030 г., като фокусът постепенно се измества от дерегулацията към инвестициите, електропреносните мрежи, съхранението на енергия и по-гъвкавото потребление, пише Euronews.

Причината е, че съществуващата европейска рамка вече не се смята за достатъчна, за да осигури изпълнението на климатичните цели на ЕС за 2040 г. Брюксел подготвя ново предложение за развитието на възобновяемата енергия през следващото десетилетие, което трябва да бъде представено до края на 2026 г. То ще бъде съобразено с целта за намаляване на нетните емисии на парникови газове с 90% до 2040 г. спрямо 1990 г. и с постигането на климатична неутралност до средата на века.

Възобновяемите източници са осигурили 26,2% от крайното енергийно потребление в ЕС през 2025 г. Според националните планове на държавите членки делът им може да достигне около 41% до края на десетилетието – под задължителната европейска цел от най-малко 42,5%, при амбиция за 45%. Самата Комисия предупреждава, че при сегашния темп на развитие дори прогнозните 41% могат да се окажат трудни за постигане.

В същото време Брюксел изглежда не желае да реши проблема просто чрез въвеждането на още задължителни цели. В предварителната оценка се разглежда по-предпазливо въвеждането на нови изисквания за собствено потребление, енергийни общности, задължително регионално сътрудничество или ново законодателство за разрешителните процедури. Аргументът е, че значителна част от вече приетите реформи все още не са приложени напълно и бизнесът настоява преди всичко за предвидима и стабилна регулаторна среда.

Претоварените мрежи - една от основните пречки

По-големият проблем вече не е единствено как Европа да построи достатъчно вятърни и соларни мощности, а как произведената от тях електроенергия да достигне до мястото, където е необходима.

Близо половината от електроенергията в ЕС през 2025 г. вече е произведена от възобновяеми източници. Европейската електроенергийна система обаче все по-трудно успява да използва изцяло евтиното производство от слънце и вятър. Недостатъчният капацитет на мрежите, ограничените възможности за съхранение и ниската гъвкавост на потреблението водят до все повече периоди с отрицателни борсови цени и до принудително ограничаване на производството на ВЕИ.

Само през 2024 г. повече от 10 тераватчаса електроенергия от възобновяеми източници не са могли да бъдат използвани заради претоварване на мрежите и недостатъчен трансграничен капацитет. Това количество би било достатъчно за годишното потребление на около 2,85 млн. европейски домакинства.

Проблемът е, че новите ВЕИ мощности често се изграждат там, където природните условия са най-добри, но не непременно там, където се намират големите центрове на потребление или има достатъчен капацитет на електропреносната система. Изследване на Съвместния изследователски център на Европейската комисия предупреждава, че ако мрежите продължат да се разширяват със сегашните темпове, до 2040 г. заради ограниченията им могат да бъдат губени до 310 TWh възобновяема електроенергия годишно.

Това има и пряк финансов ефект. Когато евтината възобновяема електроенергия не може да бъде доставена до потребителите, системните оператори са принудени да ограничават едни централи и да включват по-скъпи мощности на други места – процес, известен като redispatch. Разходите за подобни операции са били около 4,3 млрд. евро през 2024 г., а без достатъчно инвестиции в инфраструктура могат да достигнат до 26 млрд. евро годишно още през 2030 г.

Затова подходът на Комисията постепенно се променя. Простото добавяне на още соларни панели и вятърни турбини няма да бъде достатъчно, ако паралелно не се изграждат мрежи, батерии и други системи за съхранение, ако потреблението не става по-гъвкаво и ако икономиката не се електрифицира по-бързо.

Сред обсъжданите мерки са по-добър мониторинг на случаите, при които производството от ВЕИ се ограничава, по-ясни правила за хибридни проекти, съчетаващи производство и съхранение, по-силни инвестиционни сигнали за услуги за гъвкавост и по-активно използване на електромобилите и интелигентното зареждане като част от електроенергийната система.

Мащабът на необходимите инвестиции също е огромен. Според Европейската комисия само за електропреносните и разпределителните мрежи ще са необходими над 1,2 трлн. евро между 2024 и 2040 г. – около 730 млрд. евро за разпределителни мрежи и 430 млрд. евро за преносната система. Общите инвестиции в енергийния сектор трябва да достигнат приблизително 660 млрд. евро годишно през периода 2026–2030 г. и близо 695 млрд. евро годишно през следващото десетилетие.

Борба за контрол върху електропреносните мрежи

Докато Комисията подготвя рамката за възобновяемата енергия след 2030 г., паралелно напредват и законодателните промени за начина, по който Европа планира електроенергийната си инфраструктура.

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент подкрепи проектодоклад за бъдещото управление на европейските енергийни мрежи, който трябва да даде на Европейската комисия по-силна роля при дългосрочното планиране на инфраструктурата. Следващата стъпка е гласуване в пленарна зала и след това преговори между Европейския парламент и Съвета.

Водещ преговарящ на Европейския парламент по досието е българският евродепутат Цветелина Пенкова. Според нея една от целите на новата рамка е да помогне за намаляването на значителните разлики в цените на електроенергията между отделните държави и региони в ЕС.

Предложението предвижда Комисията да има по-важна роля при определянето на стратегическата рамка, докато европейската Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори ACER трябва да осигурява по-независим контрол. Идеята е планирането на бъдещите мрежи да бъде по-прозрачно и координирано и да се базира на общоевропейска оценка къде се намират най-сериозните инфраструктурни затруднения.

Европейският парламент подкрепя по-централизиран модел, при който Брюксел ще изготвя обща картина за бъдещата енергийна система на ЕС и на тази основа ще се определят нуждите от нови трансгранични връзки, стратегически коридори и подсилване на националните мрежи до 2040 и 2050 г.

Около тази теза обаче се оформи политически спор със Съвета на ЕС, тъй като няколко държави членки се противопоставят на прекомерното централизиране на инфраструктурното планиране в ръцете на Европейската комисия,  опасявайки се от ограничаване на националните правомощия в област, която традиционно е чувствителна за енергийния суверенитет.

Паралелно се обсъжда и второто ключово законодателно досие от европейския пакет за мрежите, насочено към ускоряване на разрешителните процедури. Официалните междуинституционални преговори по него се очаква да започнат през октомври.

Така следващият етап на европейския енергиен преход постепенно измества фокуса. След години, в които политическият дебат беше концентриран предимно върху това колко бързо могат да бъдат изграждани нови мощности от слънце и вятър, все по-важният въпрос вече е дали електроенергийната система ще успее да ги поеме. Без достатъчно мрежи, съхранение и гъвкаво потребление Европа рискува да произвежда все повече евтина зелена електроенергия, която в определени моменти просто няма как да стигне до потребителите.