Новата икономика: Разширяването на енергийните мощности в Централна Азия се превръща в инвестиционен тест

Узбекистан планира да увеличи производството на електроенергия от 82 милиарда киловатчаса до над 120 милиарда киловатчаса през следващите пет години, превръщайки енергийния сектор в един от най-големите инвестиционни тестове на страната, пише Euronews. 

Целта отразява нарастващото търсене от страна на промишлеността, растежа на населението и развитието на нови сектори, включително цифрова инфраструктура, тъй като Узбекистан се стреми да разшири доставките на електроенергия, като същевременно намали зависимостта от изкопаеми горива.

В реч на Международния инвестиционен форум в Ташкент (TIIF), президентът Шавкат Мирзийоев заяви, че се очаква възобновяемата енергия да представлява 54% от производството на електроенергия до 2030 г. Той каза, че страната вече е привлякла близо 6 милиарда долара (5,3 милиарда евро) чуждестранни инвестиции в проекти за зелена енергия и планира да инвестира още 4 милиарда долара (3,5 милиарда евро) в електропреносни мрежи.

Мирзийоев също така призова за инвестиции в слънчеви и вятърни електроцентрали, системи за съхранение на енергия, модернизация на мрежата и центрове за данни, захранвани от зелена енергия, свързвайки плановете на страната за електроенергия с по-широката ѝ индустриална и цифрова програма.

Изграждане на пътна карта за финансиране

Международните финансови институции вече помагат за финансирането на това разширяване.

През 2025 г. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) инвестира почти 2 милиарда долара (1,8 милиарда евро) в 120 проекта в Централна Азия и Монголия. Повече от 1 милиард долара (880 милиона евро) от тази сума са отишли ​​за проекти в Узбекистан.

Повече от половината от регионалните инвестиции на ЕБВР са класифицирани като зелени, докато около една трета са подкрепили проекти за устойчива инфраструктура.

В Узбекистан финансирането от ЕБВР включва мащабни проекти за възобновяема енергия и съхранение. Те включват пакет от 142 милиона долара (125 милиона евро) за комбинирана слънчева фотоволтаична централа с мощност 1 GW и батерийна централа за съхранение на енергия с мощност 1336 MWh, разработена съвместно с ACWA Power.

Банката също така уреди финансиране до 195,5 милиона долара (171 милиона евро) за слънчева централа с мощност 300 MW и батерийна централа за съхранение с мощност 75 MWh, разработена от Masdar в района на Кашкадарья.

В интервю за Euronews в кулоарите на TIIF, Хюсеин Ожан, управляващ директор на ЕБВР за Централна Азия и Монголия, заяви, че увеличаването на енергийния капацитет изисква както финансиране, така и регулаторна реформа.

„Трябва да го разгледаме от два ъгъла. Номер едно - инвестиции. И номер две - ангажираност с политиките“, каза Ожан.

Според Ожан, правителствата в целия регион са приели дългосрочни стратегии за декарбонизация, като международните финансови институции помагат за разработването на пътни карти и специфични за сектора планове, предназначени да намалят зависимостта от изкопаеми горива.

„Повечето страни в Централна Азия вече са се ангажирали с пълна декарбонизация през 2050 или 2060 г.“, каза той. „Има дългосрочен план за декарбонизация и пътни карти, съпътстващи тези решения.“

ЕБВР е работила и с Узбекистан по нисковъглеродни пътища за енергийния сектор като част от тези усилия.

Възобновяемите енергийни източници преминават от цели към проекти

За ЕБВР възобновяемата енергия остава основният инвестиционен път за намаляване на зависимостта на региона от инфраструктурата за изкопаеми горива.

Според Ожан, страните от Централна Азия продължават да разчитат в голяма степен на изкопаеми горива, особено чрез остаряващите електрически и отоплителни системи. В същото време правителствата разширяват проектите за възобновяема енергия, като същевременно актуализират регулациите, предназначени да подкрепят частните инвестиции. 

„Ако трябва да се каже как ще го направим с една дума, това са възобновяеми енергийни източници“, каза Ожан пред Euronews.

В Узбекистан този подход вече е видим в проекти, които комбинират слънчева енергия със съхранение на батерии, показвайки как финансирането се измества отвъд само новите електроцентрали и към системи, способни да абсорбират повече възобновяема електроенергия.

За инвеститорите тази промяна прави възобновяемите енергийни източници част от по-широка инфраструктурна история: производственият капацитет, съхранението, свързването към мрежата и регулирането трябва да се развиват заедно.

Ядрената енергия се присъединява към енергийния микс

Възобновяемите енергийни източници са от основно значение за плановете на Узбекистан за разширяване на енергетиката, но те не са единствената технология, която се добавя към енергийната система на страната.

През юни Узбекистан отбеляза началото на строителството на първия си ядрен енергиен проект в района на Джизак, премествайки друга част от плана си за разширяване на енергетиката от планиране към изпълнение.

Очаква се планираната централа да включва два големи реактора с мощност около 1000 MW всеки, заедно с два малки модулни реактора с мощност около 55 MW всеки, добавяйки нов източник на нисковъглероден базов капацитет към бъдещия електроенергиен микс на страната.

В отделно интервю за Euronews в кулоарите на TIIF, Сама Билбао и Леон, генерален директор на Световната ядрена асоциация, заяви, че решението на Узбекистан отразява по-широка тенденция сред развиващите се икономики, търсещи надеждни източници на електроенергия в подкрепа на развитието.

„Това са страни с огромни ресурси, но с желание за растеж и развитие. И ще ви е необходима енергия, за да направите това“, каза тя.

Билбао и Леон заяви, че ядрените планове на Узбекистан отразяват както нарастващото търсене на електроенергия, така и желанието на страната да намали дела на природния газ в производството на електроенергия.

„В случая с Узбекистан, това е страна, в която 75% от електроенергията ѝ идва от природен газ и има желание да използва този природен газ за други приложения. Тук ядрената енергия ще играе много важна роля“, каза тя.