Повече от 1 трлн. долара годишно са нужни за климатичния преход на развиващите се страни

Повече от 1 трлн. долара годишно са нужни за климатичния преход на развиващите се страни

Повече от 1 трлн. долара годишно са нужни за климатичния преход на развиващите се страни

Развиващите се нации ще се нуждаят от повече от 1 трилион долара на година, за да постигнат значителен напредък в климатичния преход. Това заяви пред си Ен Би Си бившият министър на търговията и туризма на Индонезия и бивш служител на Световната банка Мари Пангесту.

„Оценката е около 1 до 3 трилиона долара годишно за развиващите се страни, за да могат да преминат към преход“, каза тя пред медията.

Липсата на финансиране затрудни опитите на тези страни да намалят високите си въглеродни емисии и да преминат към чиста енергия, добави Пангесту. Това доведе до напрежение между развиващите се нации и страните от развития свят, които настояват за повече напредък по въпросите, свързани с климата.

„Този дебат ще продължи, освен ако развитите страни не могат да разберат, че става въпрос за развитие и климат – не само за климат. И това е източникът на напрежение. Не можете да разделите двете“, каза Пангесту, подчертавайки, че „ключовата дума всъщност е – преход“.

„Как сега преминавате от високи емисии към чиста енергия? Това ще изисква от нас да имаме ресурси“, добави тя.

По думите й това беше „част от ябълката на раздора“ поради липсата на напредък, постигнат в наскоро приключилата среща на министри от Г-20 в Индия.

Разговорите в края на юли приключиха без консенсус по важни въпроси за справяне с климатичната криза като въпроса за финансирането на развиващите се страни.

Индийският министър по изменението на климата Бхупендер Ядав, който председателства срещата, призна, че е имало „някои проблеми относно енергията и някои целево ориентирани въпроси“.

Остра критика

Юлската среща за климата се разглеждаше като шанс за най-големите замърсители в света да предприемат конкретни стъпки преди срещата на лидерите на Г-20 през септември в Ню Делхи и срещата на върха по въпросите на изменението на климата COP28 в Обединените арабски емирства през декември.

Провалът в договарянето на сделка предизвика остра критика от екоактивисти.

„Европа и Северна Африка горят, Азия е опустошена от наводнения, но министрите от Г-20 не успяха да се споразумеят за споделена посока за прекратяване на климатичната криза, която ескалира с всеки изминал ден“, каза Алекс Скот от мозъчния тръст за изменението на климата E3G.

„Съобщенията за това, че Саудитска Арабия и Китай задушават политическото пространство на форума дори за обсъждане на нова посока на енергийния преход, са в противоречие с техните твърдения за защита на интересите на развиващите се страни“, добави той.

Националната петролна компания на Абу Даби измества целта си за нулеви нетни емсии с 5 години

Китай отхвърли докладите, че е възпрепятствал климатичните дискусии на срещата на Г-20 за климата, като каза, че „съответните доклади напълно противоречат на фактите“.

Министерството на външните работи настоя, че срещата е „постигнала положителни и балансирани резултати“.

„Някои държави обаче въведоха геополитически въпроси като пречка и срещата не успя да приеме комюнике. Китай намира това за достойно за съжаление“, казаха от министерството, без да дават подробности.

„Мащаб и спешност“

Има „мащаб и спешност“ за справяне с климатичната криза, каза Пангесту, като добави, че това изисква повече усилия от всички заинтересовани страни.

„Част от това ще трябва да дойде от собствените ресурси на страните“, отбеляза тя. „Също така част трябва да дойде от многостранните банки за развитие и други източници, които ще намалят разходите и рисковете – така че да можете да накарате частния сектор да навлезе“, коментира тя.

Пангесту твърди, че ако развитите нации искат да се откажат от изкопаемите горива и да прекратят дейността на въглищните централи рано, трябва да се предостави повече подкрепа на развиващите се страни.

„Това, което Южна Африка и Индонезия направиха наскоро по този конкретен въпрос, е да кажат: „Това е добре, искате да прекратим дейността рано“ – но кой ще финансира разходите за ранно прекратяване?“, попита тя.

„Това са частни компании, трябва да ги компенсирате. Има правен проблем, финансов проблем. Така че това е мястото, където наистина трябва да навлезем в политиките и реформите“, добави Пангесту.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ