Производството на енергия от изкопаеми горива в ЕС пада до рекордно ниски нива

Икономика

Производството на енергия от изкопаеми горива вЕвропеййския съюз (ЕС) се сви до рекордно ниски нива, тъй като търсенето намалява. Спадът в търсенето води до срив на производството на въглища и газ през първата половина на 2023 г., докато слънчевата енергия стимулира растежа на чистата енергия. Това се казва в проучване на енергийния институт "Ембър".

През първата половина на 2023 г. производството на енергия от изкопаеми горива в ЕС се срина, което води до най-ниското регистрирано производство. Вятърната и слънчевата енергия продължиха да растат, като производството на слънчева енергия се увеличи с 13 %, а на вятърна енергия - с 5 %. Хидроенергията и ядрената енергия се възстанови от историческия си минимум през 2022 г., въпреки че дългосрочните им перспективи са несигурни, се казва в проучването.

На фона на високите цени на енергията и извънредните мерки, търсенето на електроенергия спадна значително до рекордно ниското ниво от 1261 TWh, което е под дори пандемичния минимум за 2020 г. от 1271 TWh и е най-ниското поне от 2008 г. насам за настоящите държави членки. Този спад е причина за по-голямата част от намалението на производството на електроенергия от изкопаеми горива в ЕС.

Спадът при изкопаемите горива се дължи предимно на значителния спад в търсенето на електроенергия на фона на трайно високите цени на газа и електроенергията, намаляването на промишленото производство и извънредните мерки през зимата

Производството на слънчева енергия продължава да расте

тъй като чистата енергия се възстановява и нараства умерено. Растежът на слънчевата енергия продължи през първата половина на годината, като производството се увеличи с 13% в сравнение със същия период на 2022 г. Производството на електроенергия от вятърни централи нарасна с 5%, докато производството на електроенергия от водни централи се възстанови към средните нива (+11%). Производството на ядрена енергия спадна (-4%), но се очаква да се подобри с напредването на годината. От януари до юни 17 държави генерираха рекорден дял енергия от възобновяеми източници, като Гърция и Румъния за първи път надхвърлиха 50%, а Дания и Португалия - 75%.

Производството на електроенергия от ВЕЦ се е увеличило с 11% (+15 TWh) през първата половина на 2023 г. Това се дължи на значително по-високото производство в Южна Европа и Балтийските държави, докато резултатите на скандинавските страни са сходни с тези през 2022 г., но по-ниски от тези през 2021 г. Резервите като цяло са на по-високи нива, като резервите във Франция са с почти 400 GWh по-високи, а резервите в скандинавските страни са почти идентични с нивата им към този момент на миналата година. Тези условия сочат по-добри резултати от недостига през миналата година, въпреки че производството засега все още е под средните нива в последно време. От 2000 г. насам обаче европейската хидроенергетика се характеризира с все по-слабо и непостоянно производство, което през последните години се изостри от тежките суши. Предвид засилващите се климатични въздействия не може да се разчита на постоянна продукция, отбелязват още от "Ембър".

Ядрена енергия намалява заради затварянето на мощности

Същевременно производството на електроенергия от ядрени централи е намаляло с 3,6 % (-11 TWh) през първата половина на 2023 г., отбелязват от "Ембър" Този спад е до голяма степен в резултат на постепенното спиране на германската ядрена енергетика, затварянето на белгийската Tihange 2, прекъсванията в Швеция и слабите резултати на френския флот. През първите три месеца на годината френското производство е спаднало с 6,2%(-6,8 TWh), въпреки че близкото бъдеще изглежда малко по-светло, тъй като от април до юни френските реактори са постигнали по-добри резултати от 2022 г. с 18% (+11 TWh). Освен това прогнозите са, че до края на годината френските ядрени мощности ще бъдат 93% налични, а EDF потвърди прогнозата си за 300-330 TWh за 2023 г. Откриването на финландската АЕЦ "Олкилуото 3" сега също частично компенсира закриването на други мощности, се казва още в проучването.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Полярният вихър отслабва необичайно рано и може да донесе по-студена зима в Европа
The Times: Лондон иска бързо да обнови „разпадащия се“ Кралския флот
Шефът на Ryanair предупреждава, че цените на билетите може да се повишат с до 20% през 2027 г.
Цените на петрола се повишават след съобщение за американски удар по иранския остров Кешм
Времето: Повсеместни валежи от дъжд, а в планините – от сняг
Готви ли се свиване на вноската за втория пенсионен стълб?
Мултимилионерът Адам Робинсън и семейството му загинаха при самолетна катастрофа във Флорида
Президентът на Северна Македония отново отхвърли исканите от България промени в конституцията
Таксите на ЕС върху евтини пратки от Shein и Temu може да донесат 6 млрд. евро в бюджета
Манолова: Търговци системно нарушават закона, като слагат различни надценки на сходни продукти
Австрийци купуват АИКО и „Моббо“
На 1 ноември започва акция "Зима"
LinkedIn и краят на илюзията за “професионална” социална мрежа
Ученици от Немската гимназия и доброволци от SOFia HELPers посетиха приюта за кучета в с. Сеславци
МР3, R.I.P.
Какво наистина мислят другите за вас?
Китай и Русия преначертават търговията в Арктика. Може ли Европа да противодейства?
Може ли да се разсрочи плащането на вноска по бърз кредит?
Радев за Бюджет 2027: Преговаряме с ЕК за доходите и социалните плащания
От утре започва поетапно пускане на парното в София
Британските ядрени подводници проявяват „необичайна активност“
АПИ: Днес избягвайте магистрала Хемус, ако е възможно
Бившите премиери Бойко Борисов, Иван Костов и Николай Денков призоваха за подкрепа на Андрей Гюров на балотажа
Охраната на създателя на ChatGPT е четири пъти по-скъпа от заплатата му
Гюров: Време е за обединение, а не за разделение
Бързи кредити от Ferratum без трудов договор
Убиецът на бащата на Илияна Йотова поиска помилване от нея