Унгария не подкрепя новите санкции на ЕС срещу руския газ

Унгария не подкрепя антируските санкции от разработвания пакет от 14 мерки, които биха могли да окажат отрицателно въздействие върху енергийния пазар на Европейския съюз,  включително ограничения върху втечнения природен газ (ВПГ) от Русия. Това съобщи Politico, като се позовава на свои източници.

Унгария  е изразила значителни резерви по отношение на новото предложение по време на първоначалните разговори между посланиците миналата седмица като не се е противопоставила категорично на мярката, но е изразила своята предпазливост. Най-високопоставеният пратеник на Унгария заяви, че страната му ще блокира всякакви санкции, които повишават енергийните разходи в Европа.

"Ще анализираме пакета, но няма да подкрепим нищо, което би могло да има отрицателно въздействие върху пазара на газ в ЕС“, заяви унгарският служител по време на среща на дипломати в сряда, според двама дипломати, запознати с дискусиите.

Санкциите ще забранят на страните от ЕС да реекспортират руски втечнен природен газ (LNG), което може да лиши Москва от значителни печалби. Те обаче няма да спрат покупките на руски газ от ЕС и няма да засегнат пряко бизнес интересите на Унгария. Въпреки това Унгария е силно зависима от руския износ и отдавна се противопоставя на по-нататъшни енергийни санкции срещу Москва, които изискват единодушна подкрепа от всички 27 държави от ЕС.

Според присъстващите няколко други държави, включително Франция, Германия, Италия и Испания, също са поискали повече техническа информация за мерките по време на първоначалните разговори. Унгария обаче е била най-нерешителна. 

„Когато става въпрос за енергия, те са притеснени“, заяви пред Politico един от дипломатите на ЕС, на когото, както и на останалите, бе предоставена анонимност, за да обсъжда деликатните разговори при закрити врата. „Те се опасяват, че това ще дестабилизира пазарите, дори и косвено“.

Миналата седмица Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, предложи санкциите за втечнен природен газ, като по този начин направи първия си опит да наложи санкции на доходоносния газов сектор на Москва. 

Този ход е значителна промяна в стратегията на ЕС, тъй като се появяват доказателства, че усилията му да намали приходите на Кремъл от изкопаеми горива - използвани за финансиране на войната в Украйна - не дават резултат. 

Досега Брюксел се въздържаше от налагане на санкции за свръхохладения газ, чиито цени са повишени, а някои държави се нуждаят от него, за да запазят осветлението си. Франция, Испания и Белгия са най-големите центрове за внос на руски втечнен природен газ, голяма част от който след това се реекспортира за страни като Германия и Италия. 

ъпреки това и Берлин, и Рим наскоро предложиха предварителна подкрепа за санкциите за втечнен природен газ. А европейските пазари на втечнен природен газ са много по-стабилни, отколкото бяха непосредствено след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, което дава на Брюксел по-свободна ръка за налагане на ограничения, казва Том Марзец-Мансер, ръководител на отдела за газови анализи в разузнавателната компания ICIS. 

„Виждаме, че глобалният пазар на втечнен природен газ ще стане отчетливо по-дълъг от 2026 г. - което означава, че предлагането е по-голямо от търсенето - което означава, че има много повече пространство за дишане и вероятно ще станем свидетели на поевтиняване на цените в световен мащаб“, каза той. 

Въпреки това Марцег-Мансер предупреди, че макар енергийните пазари в централноевропейските страни като Унгария да са се стабилизирали през последните месеци, всякакви промени в предлагането могат да направят цените за потребителите „много, много нестабилни“.

За разлика от други държави от ЕС Унгария отказа доброволно да се откаже от руския газ след войната в Украйна. Тя дори сключи нови споразумения с московския държавен гигант за изкопаеми горива „Газпром“ за увеличаване на доставките по време на пиковото търсене. Украински официални лица многократно са призовавали Будапеща да прекрати зависимостта си от Кремъл.

Миналата седмица, когато започна да се разпространява последното предложение за санкции - 14-ият военен пакет на ЕС - Унгария отново се противопостави на насочването на санкции към енергийния сектор на Русия.

„Унгария смята всички санкции, засягащи енергийния сектор, за вредни, тъй като те значително ограничават европейската конкурентоспособност и водят до повишаване на цените и рискове за доставките“, заяви говорителят на Министерството на външните работи Мате Пачолай пред унгарската HVG в отговор на репортажа на POLITICO за пакета.

Министърът на външните работи Петер Сиярто направи подобни коментари в Москва миналата година, като настоя, че енергийната сигурност на Унгария „изисква непрекъснат пренос на газ, нефт и ядрено гориво“. Той добави: „За да се изпълнят тези три условия, унгарско-руското сътрудничество в областта на енергетиката трябва да бъде непрекъснато. То няма нищо общо с политическите предпочитания.“