Двустранните спорове с Хърватия се превръщат в ключов тест за членството на Черна гора в ЕС

Амбициозната цел на Черна гора да стане 28-ата държава членка на Европейския съюз до 2028 г. може да бъде застрашена, ако страната не разреши скоро двустранните си спорове с Хърватия.

Брюксел беше принуден да отложи планираната за вторник междуправителствена конференция с водещия кандидат за членство в ЕС, след като Хърватия отново заяви несъгласието си с приключването на няколко преговорни глави заради нерешените спорове между двете държави, предава Euronews.

Подгорица вече е затворила 18 преговорни глави и се стреми да изпълни ангажиментите си по оставащите 15 до края на месеца. След това ще бъде необходимо държавите членки да дадат своето одобрение.

Продължаващите от години спорове с Хърватия обаче заплашват да провалят целия процес. Според дипломати, пряко запознати с преговорите, поставеният от Черна гора краен срок до края на годината все още е постижим, но времето за това бързо намалява.

Сред исканията на Хърватия са изплащане на компенсации на оцелелите от военновременни лагери, съдействие от страна на Черна гора за откриването на 14-те души, които все още се водят в неизвестност след Хърватската война за независимост, подвеждане под отговорност за военни престъпления и уреждане на неразрешените имуществени претенции на хърватски семейства в Черна гора.

„В стремежа си да намери път напред в отношенията и да реши откритите въпроси, в края на 2024 г. Хърватия отново призова Черна гора към диалог по темите, които трябва да бъдат окончателно уредени, за да не натоварват ключовата финална фаза на присъединителния процес“, се казва в изявление на хърватското Министерство на външните и европейските работи от юли.

Хърватия настоява още за преименуването на плувен басейн, носещ името на Зоран Гопчевич, бивш югославски състезател по водна топка, когото Загреб свързва с лагера за задържане в Морин, както и за решаване на спора за морската граница и връщането на учебния кораб „Ядран“.

През последните седмици се водят двустранни разговори на министерско равнище с подкрепата на Европейската комисия, но засега не е намерено решение. Това накара Хърватия да продължи да блокира затварянето на глава 14 „Транспортна политика“ по време на техническа среща във вторник.

Загреб в момента блокира и главите, свързани с външната политика и сигурността, съдебната система и основните права, както и правосъдието, свободата и сигурността. В началото на октомври в Загреб е насрочена двустранна среща. Ако бъде постигнат достатъчен напредък, на 12 или 13 октомври се очаква междуправителствена конференция да приключи работата по още преговорни глави.

Надеждите са, че споразумение между външните министерства на двете страни може да разблокира ситуацията през следващите два месеца, макар че не всички спорни въпроси са еднакво сложни.

„Това е просто въпрос на време“, заявява пред Euronews официален представител, пожелал анонимност заради чувствителността на преговорите. „И двете страни трябва да продължат разговорите. Но тези преговори не могат да бъдат обвързвани със стриктни срокове.“

Именно времето може да се окаже най-големият проблем за Черна гора, ако тя иска да изпълни амбициозния си двугодишен график, като същевременно запази политическата инерция преди изборите през юни 2027 г.

Европейската комисия се опасява, че продължаващите двустранни спорове могат значително да забавят напредъка на най-напредналата кандидатка за членство и затова играе посредническа роля в усилията за постигане на споразумение.

След междуправителствената конференция през юли комисарят по разширяването Марта Кос се опита да даде уверения, че дори Черна гора да не успее да затвори всички преговорни глави тази година, тя все пак може да се присъедини към ЕС през 2028 г.

В такъв случай обаче Подгорица ще трябва да разчита на бърза ратификация на договора за присъединяване, а това може да се окаже трудно предвид предстоящите избори в ключови държави членки като Франция и Испания, където нарастващото влияние на десни политически сили често е съпроводено със скептицизъм към разширяването на ЕС.

„Решаващият момент ще бъде колко бързо ще протече процесът на ратификация във всички държави членки“, заяви Кос.