ЕС отлага правилата за метана с две години – победа за петролната и газовата индустрия
Правилата на Европейския съюз за емисиите на метан ще бъдат отложени с две години – до 2029 г., съгласно споразумение, постигнато между евродепутатите и правителствата на страните от ЕС. Критиците осъдиха това решение като поредна отстъпка пред петролната и газовата индустрия за сметка на климатичните амбиции на блока.
Правилата на ЕС за метана, приети за първи път през 2024 г., изискват от чуждестранните доставчици да предоставят информация за емисиите на метан, свързани с нефта, газа и въглищата, които продават на европейски купувачи, предава Euronews.
Отлагането бележи поредно отстъпление от климатичните ангажименти на ЕС, тъй като правителствата поставят енергийната сигурност, индустриалната конкурентоспособност и достъпните цени пред бързото прилагане на зеленото законодателство.
Държавите от ЕС посочиха високите и нестабилни цени на петрола и газа, съчетани с потенциалните прекъсвания на доставките, причинени от войната на САЩ и Израел срещу Иран, като мотив за забавянето на правилата.
Политическата битка около отлагането разкри сложните отношения между европейската десница и нейните традиционни проклиматични съюзници.
През октомври Европейската народна партия (ЕНП) – най-голямата политическа група в Парламента – прокара тригодишно отсрочване, печелейки подкрепата на крайнодесни депутати, след като преговорите със социалистите и либералите се провалиха. Предложението мина с 341 гласа „за“ и 225 „против“. Зелените обвиниха консерваторите, че обединяват сили с крайната десница, за да отслабят климатичните норми и да защитят интересите на индустрията за изкопаеми горива.
От ЕНП обаче изтъкнаха, че първоначалният график е бил нереалистичен и е криел риск да постави европейските производители и вносители в неизгодно положение. Компромисът от четвъртък намалява искането на Парламента за тригодишно отлагане на две години, но въпреки това надхвърля първоначалното предложение на Европейската комисия и едногодишната отсрочка, подкрепена от правителствата в ЕС.
Евродепутатът Димитрис Циодрас (ЕНП/Гърция), преговарящ от името на Парламента в Комисията по околна среда, заяви, че приоритет на ЕНП е да гарантира енергийната сигурност, достъпността на енергията и индустриалната конкурентоспособност редом с ангажиментите за намаляване на метана.
„Ние не спираме регламента за метана, а гарантираме неговото ефективно прилагане и това, че всички изисквания за съответствие могат да бъдат изпълнени на практика“, коментира Циодрас.
Чешкият първи вицепремиер и министър на промишлеността и търговията Карел Хавличек заяви, че сделката ще предотврати по-нататъшно покачване на цените на петрола и газа.
„Възможно е. Когато се обединим и сме решителни, можем да променим дори това, което изглеждаше невъзможно. Чехия, която привлече на своя страна още 19 държави, постигна голям успех в ЕС“, написа Хавличек в социалната мрежа X.
Намесата на Макрон и натискът от САЩ
Натискът за отлагане на правилата набра скорост и извън Парламента.
Френският президент Еманюел Макрон писа до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен през септември с призив за отсрочка на правилата за метана, аргументирайки се, че ЕС не бива да отслабва собствения си производствен капацитет във време на нарастваща енергийна несигурност.
Преди това Париж подкрепяше по-строги мерки за ограничаване на метановите емисии, но се присъедини към правителствата и индустриалните групи, които твърдят, че правилата могат да затруднят осигуряването на доставки на петрол и газ в период на пазарни сътресения.
Съединените щати – най-големият доставчик на втечнен природен газ (LNG) за Европа – също многократно критикуваха законодателството на ЕС, предупреждавайки, че изискванията му могат да създадат допълнителни разходи и да усложнят износа за европейския пазар.
Освен това ЕС разчита на САЩ за между една трета и половината от вноса си на дизел (около 180 000 барела на ден).
Натискът идва в момент, когато войната на САЩ и Израел срещу Иран наруши корабоплаването през ключовия Ормузки проток и засили опасенията относно зависимостта на блока от вносни изкопаеми горива.
Аргументът, че отлагането на правилата за метана ще защити доставките и ще понижи цените, обаче остава спорен. Правилата не забраняват вноса на изкопаеми горива, които не отговарят на стандартите на ЕС.
Първоначалните изисквания са насочени към мониторинг и докладване на емисиите, което позволява на блока да получава информация за замърсяването, генерирано при добива на внасяната енергия.
Екологични организации и експерти поставиха под съмнение дали отлагането на тези задължения ще доведе до някаква съществена промяна в цените на енергията или наличността на доставките.
Поредно изпитание за Зелената сделка
Метанът е отговорен за около 30% от глобалното затопляне и в краткосрочен план е значително по-мощен парников газ от въглеродния диоксид (CO2). Намаляването на емисиите от добива на изкопаеми горива се смята за един от най-бързите начини за забавяне на глобалното затопляне.
Съгласно сделката, сключена през нощта срещу четвъртък от правителствата в ЕС и Парламента, вносителите на суров петрол, природен газ и въглища ще имат срок до 1 януари 2029 г., за да изпълнят изискванията за мониторинг, докладване и проверка, вместо първоначалния краен срок през януари 2027 г.
Споразумението също така отлага с две години – до август 2030 г. – задълженията за докладване на интензитета на метана както за европейските производители, така и за вносителите.
Предварителното споразумение все още се нуждае от официално одобрение от Парламента и Съвета, което трябва да стане до края на годината. Франсоа-Режи Мутон дьо Лостало, управляващ директор в лобистката група Международна асоциация на производителите на нефт и газ (IOGP) Европа, определи отлагането като „определено подобрение“, надграждащо предложението на Комисията.
„Но без клауза за преразглеждане Европа няма право на грешка. Комисията и държавите членки трябва да положат координирани усилия още от първия ден, с ясни етапи и отговорности, за да направят рамката за съответствие напълно функционална, преди задълженията да влязат в сила“, заяви Мутон дьо Лостало.
Европейските законодатели и учените по климата по-рано определиха метана като „лесна цел“, тъй като ограничаването му осигурява бързо и евтино намаляване на глобалното затопляне в близко бъдеще с помощта на съществуващи технологии.
Ингер Андерсен, изпълнителен директор на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), посочи, че метанът е вторият по големина фактор за глобалното затопляне след CO2, и предупреди, че намаляването на емисиите му „е нашата аварийна спирачка за забавяне на затоплянето“.
„Тъй като светът върви към преминаване на границата от 1,5°C затопляне, трябва да ограничим колко високо ще се покачат температурите и колко дълго ще останат високи, а след това да ги свалим“, каза Андерсен.
Природозащитници твърдят, че удълженото отлагане ще подкопае климатичните цели, и критикуват Брюксел за поредицата от смекчавания на други части от зелената му програма, включително въглеродния пазар на ЕС, правилата за индустриална декарбонизация и нормите за емисиите на CO2 от автомобилите.
Ключови думи
НОВ КОМЕНТАР
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.