Европейците се оказват традиционалисти в пиенето на алкохол, българите предпочитат високия градус

Независимо дали става въпрос за френското увлечение към виното, германската привързаност към бирата или чаша или две спиртни напитки в Балтика, европейските страни изглежда не могат да се откажат от традиционните си навици за пиене, установиха изследователи, цитирани от британския в. „Guardian“.

Проучване, разглеждащо моделите на пиене в Европа от 2000 г. до 2019 г., не откри особени признаци за това, че страните са променили предпочитания си pd тип алкохолна напитка, разпространението на пиенето или алкохолното поведение, като например прекомерната употреба. „Това показва, че културни фактори като традиционни предпочитания за напитки, социални норми около пиенето и исторически модели на консумация допринасят значително за стабилността на моделите на пиене“, каза Даниела Кореа, от регионалния офис на Световната здравна организация (СЗО) за Европа, водещ автор на изследването.

Изследователите идентифицират шест групи от алкохолни модели със страни, които се придържат към едни и същи напитки и поведение в продължение на години „Например, виното е основна напитка в средиземноморските страни от векове, докато бирата има дълбоки корени в централноевропейските страни“, казва тя.

В списанието Addiction, Кореа и колегите ѝ съобщават как са гледали на моделите на пиене в страните от ЕС, както и в Исландия, Норвегия и Украйна, за 2000, 2010, 2015 и 2019 г.

Екипът използва данни от световната система за наблюдение на алкохола и здравето на СЗО, която се основава на цифри от официални записи относно продажбите, данъчното облагане, производството и други фактори, като се взимат предвид и проучванията на местинте органи. Анализът разкрива шест групи от модели на пиене на алкохол в Европа през 2019 г.

Единият е пиенето на вино. Той обхваща страни като Франция, Гърция и Швеция, докато друга група формират страни с висока консумация на бира и относително ниска консумация на спиртни напитки , сред които Австрия, Дания и Германия.

Хърватия, Унгария и Словакия са сред страните в група с най-висока консумация на бира, високо разпространение на прекомерно пиене и висока консумация на спиртни напитки, докато Украйна, България и Кипър образуваха група, характерна с най-високо разпространение на непиещи, но пък висока и редовна консумация на спиртни напитки.

Групата, включващ Естония, Латвия и Литва, има висока консумация на спиртни напитки и бира, но ниски нива на препиване, докато последната група е определена като имаща най-високо разпространение на пиячи и прекомерно пиене и включваэФинландия, Исландия, Ирландия и Малта.

Доколкото Обединеното кралство не е включено в анализа, д-р Юрген Рем – съавтор на изследването в Университета на Торонто – каза, че данните предполагат, че Великобритания ще попадне в същата група като Германия.

Когато екипът анализира моделите на пиене за 2000, 2010 и 2015 г., те откриха същите шест групи. Екипът добавя, че през целия период на изследване 20 от 30-те държави са останали в един и същи клъстер и повечето от тези, които са се прехвърлили, са били част от клъстера с ниска употреба на алкохол.

Екипът казва, че страните, пиещи вино, са имали най-ниски нива на смъртни случаи, свързани с алкохола, и загубени години здравословен живот през 2019 г. Въпреки това, балтийският клъстер с висока консумация на алкохол е имал най-високи нива – претърпял е 90 повече смъртни случая, свързани с алкохола на 100 000 души, в сравнение със страните пиещи вино.

Д-р Рем каза, че резултатите контрастират с редица проучвания, предполагащи промени в поведението при пиене в отделните страни. „Бяхме доста изненадани, че де факто не са се променили много“, каза той.  Д-р Рем казва, че проучването има важни последици. „Алкохолът е част от тъканта на европейския живот и е тук, за да остане. И в това няма нищо лошо. Това е просто част от нашата култура, а културите не се променят толкова бързо“, каза той.эНо Рем добави, че е важно пиенето да бъде намалено, за да се намали нивото на свързаните с алкохола заболявания, наранявания и смъртни случаи.

„Бихме могли да имаме очаквана продължителност на живота, която е две и половина или три години повече, ако не умираха толкова много хора, по пичини свързани с алкохола“, казва Рем.