Крайната десница празнува, но не ясно дали ще може да се обедини

В Брюксел, на минали срещи на върха на лидерите на ЕС, Еманюел Макрон не веднъж е бил обвиняван, че се опитва да привлече светлината на прожекторите върху себе си.

Той със сигурност успя да го направи в неделя вечерта, макар и не по начина, по който вероятно би искал.

Докато гласовете за Европейския парламент все още се брояха, името на Макрон доминираше заглавията.

Поражението му в изборите за Европейски парламент от крайнодесните във Франция беше очаквано. Решението му да разпусне парламента в резултат на това обаче предизвика шок, пише Би Би Си.

Тези предсрочни общи избори, които ще се проведат в два тура на 30 юни и 7 юли, може да доведат до това той да трябва да работи заедно с френски премиер от евроскептичната крайна десница.

Марин льо Пен, редовно представяна като негов политически враг, обяви в неделя, че нейната партия е готова да управлява.

Случвало се е и преди във Франция президентът, който е най-влиятелният политик в страната, и министър-председателят да са от различни политически партии. Но ако новият премиер дойде от крайната десница, това би било първи подобен случай за Франция.

Марин льо Пен работи усилено през последните години, за да се опита да разшири привлекателността на своето политическо движение и да смекчи неговия екстремистки имидж.

Тя и нейните поддръжници се надяват тази значителна победа на ниво ЕС (нейната партия „Национално обединение“ събра повече от два пъти повече гласове от партията „Национален сбор“ на президента Макрон в изборите за Европейски парламент) да се превърне в огромни победи на предсрочните избори у дома.

Нейната мечта би била тези успехи да доведат до това тя или нейното изключително популярно протеже – 28-годишния Жордан Бардела, с голяма крачка по-близо до президентският пост в страната. Следващите президентски избори във Франция са насрочени за 2027 г.

Оставайки на тема избори за Европейски парламент, твърдата десница и националистите, постигнаха успехи в много части на ЕС. Не е ясно обаче дали тези партии ще могат да повлияят на бъдещата политика на ЕС.

По-голямата част от местата в Европейския парламент, където се обсъждат, променят, приемат или отхвърлят законите на блока, остават твърдо в ръцете на центристките партии.

За да повлияят на политиката на ЕС, твърдо десните партии от целия блок ще трябва да се обединят, за да им влияние. Това може да се окаже истинско предизвикателство, тъй като те имат различни национални приоритети и някои дълбоко вкоренени различия, като например доколко да подкрепят Украйна срещу Русия.

Един въпрос, засягащ живота на всички граждани на ЕС, върху който твърдата десница вече оказа влияние, е в областта на околната среда. Това е приоритет за трилиони евро за ЕС, който отдавна е амбициран да бъде световен лидер в действията в областта на климата.

Но зелените партии загубиха колосалните 20 места в този вот в Европейския парламент.

Данъкоплатците в ЕС, изправени пред кризата с разходите за живот, са все по-раздразнени и дори резистентни към новите екологични правила.

Земеделски производители в целия ЕС организираха масови протести срещу екологичните правила, които определят като несправедливи и пагубни.

Твърдата десница в цяла Европа видимо използва тези оплаквания, за да се представи като глас на народа, противопоставяйки се на „отдалечените елити“ в Брюксел и в националното правителство.

Резултатът – преди гласуването в Европейския парламент редица екологични разпоредби на ЕС бяха смекчени или отменени, включително една, която управлява правилата за пестицидите. Това отслабване на зелените цели може да е индикация за бъдещите политики.