Преди срещата на върха на НАТО: Украинският оптимизъм среща европейски скептицизъм 

Разцепленията между Украйна и европейските ѝ съюзници ще бъдат предизвикателство за световните лидери преди 75-ата годишна среща на върха на НАТО следващата седмица във Вашингтон. Нежеланието на украинците да приемат болезнени компромиси може да усложни пътя на Украйна към членство в ЕС и НАТО. Такъв извод правят политологът Иван Кръстев и Марк Ленард, които са и автори на нов доклад на Европейския съвет на външна политика (ЕСВП). Под заглавие  “Значението на суверенитета: Обществени нагласи спрямо войната на Русия срещу Украйна”, той изследва обществените нагласи спрямо войната в Украйна в 15 европейски държави и се основава на проучване на общественото мнение, проведено от Datapraxis, YouGov, Norstat, Alpha Research и Rating Group в България, Чехия, Естония, Франция, Германия, Великобритания, Гърция, Италия, Полша, Португалия, Нидерландия, Испания, Швеция, Швейцария и Украйна. 

Докато украинците вярват, че са способни да победят Русия на бойното поле, европейците са по-склонни да мислят, че крайният резултат ще бъде споразумение чрез преговори, разкрива проучването. Това важи дори за държави-членки на ЕС като Великобритания, Полша и Швеция, които най-силните поддръжници на Украйна.  

Преди срещата на върха на НАТО резултатите показват още, че в ЕС има преобладаващ консенсус срещу изпращането на европейски войски в Украйна. В същото време обществата в Европа подкрепят доставката на оръжия и боеприпаси за Украйна, но са разделени в очакванията си за края на войната. Мнозинството от украинците вярва в победа на Украйна, докато доверието във въоръжените сили и президента Зеленски остава високо. Украинците обаче са разединени по линия на бъдещите компромиси, които биха могли да сложат край на войната. Според авторите, очертаващите се различия в нагласите на обществата в Украйна и останалата част на Европа може да направят намирането на съгласие за това как трябва да приключи войната изключително предизвикателство, както и да повлияят пътя на Киев към присъединяване към НАТО и ЕС. 

Още от основните заключения: 

• В цяла Европа има силна подкрепа за увеличаване на доставките на оръжия и боеприпаси в Украйна от нейните съюзници. Тази позиция е най-силно изразена в Естония (74% смятат увеличаването на боеприпасите и оръжията за „добра идея“), Швеция (66%), Полша (66%), Великобритания (59%), Нидерландия (58%) и Португалия (57%). Силна е подкрепата и в Испания (45%), Германия (44%), Франция (43%) и Чехия (43%). От петнайсетте изследвани държави отговорилите в България, Гърция и Италия са единствените с мнозинство — съответно 63%, 54% и 53%, — които смятат, че увеличаването на доставките на боеприпаси и оръжия за Украйна от нейните съюзници е „лоша идея“. Само 24% от анкетираните в България смятат, че „увеличаването на доставките на боеприпаси и оръжия за Украйна“ е добра идея. 

• Голяма част от европейците не са подготвени да харчат повече за отбрана, въпреки войната в Украйна. Подкрепата за увеличение на разходите за национална отбрана е най-силна в Полша (53%), Естония (45%), Швеция (41%) и Германия (40%). Преобладаващото мнение сред европейците е, че въпреки войната, тяхната страна не бива да харчи повече за отбрана. В България, въпреки икономическите трудности, 25% от българите подкрепят увеличаването на бюджета за отбрана, докато 40 % са против (при средно 41,3 % за ЕС). 

• Европейците са категорично против изпращането на войски в Украйна. Във всяка една анкетирана страна мнозинството от населението — от 54% в Швеция до 90% в България — се противопоставя на изпращането на войски. Въпреки това европейците обикновено са по-склонни да одобряват участието на техните национални войски във войната по различни начини, като предоставяне на техническа помощ на украинската армия или патрулиране на границата между Украйна и Беларус. 

• Европейските нагласи спрямо войната могат да се разделят в три групи: тези, които искат Украйна да надделее над Русия („лагерът на справедливостта“), тези, които искат войната да свърши възможно най-скоро („лагерът на мира“), и тези по средата („колебаещите се държави“). Анкетираните в Естония (68%), Швеция (54%), Полша (50%), Великобритания (46%) и Португалия (42%) са най-склонни да кажат, че „Европа трябва да подкрепи Украйна в борбата за връщане на териториите, окупирани от Русия“. Онези, които смятат, че „Европа трябва да подтикне Украйна към преговори за мирно споразумение с Русия“, преобладават в България (61% изразяват това мнение), Гърция (59%) и Италия (57%). „Колебаещите се държави“ включват Франция (30% за връщане на територии, срещу 36% за преговори за мирно споразумение), Испания (32% срещу 31%), Нидерландия (36% срещу 31%), Германия (31% срещу 41%), Швейцария (29% срещу 42%) и Чехия (34% срещу 46%). 

• Европейците са скептични относно способността на Киев да победи Русия на бойното поле. Голям брой европейци смятат, че руско-украинската война ще завърши със споразумение чрез преговори, като респондентите в Гърция (49%), Италия (48%), България (46%) и Испания (45%) са най-склонни да поддържат това мнение. От изследваните страни само в Естония преобладава мнението (38%), че Украйна ще спечели войната. В България, 23% от анкетираните смятат, че войната в Украйна ще приключи „в рамките на следващата година“, докато 41%, смятат, че ще приключи „в рамките на 1 до 5 години“. 16% от българите смятат, че „Русия ще спечели войната“. 

• Украинците остават поразително уверени, че ще победят Русия на бойното поле и че могат да продължат да разчитат на подкрепата на своите съюзници. Само 1% от украинците смятат, че Русия ще спечели войната, докато мнозинството (58%) поддържат мнение, че Украйна ще постигне победа на бойното поле. По-малко от една трета (30%) виждат споразумение чрез преговори като най-вероятния резултат. В хипотетичния случай на получаване на увеличени доставки на оръжия и боеприпаси от съюзниците, тези, които виждат победа на бойното поле нарастват до 69%. Украинците имат доверие в съюзниците си. 72% смятат, че ЕС е надежден съюзник. Тази увереност достига връх от 84% за Обединеното кралство и също така е ясно изразена в случая на САЩ (78% положителна оценка) и Литва (77%). Дори в случаите на Германия и Франция, чиято подкрепа не беше сигурна в първите месеци на войната, съответно 76% и 73% от украинците ги виждат като надеждни съюзници. 

• В Украйна обаче има големи разногласия, когато става дума за бъдещи компромиси, които биха могли да сложат край на конфликта. При представяне на хипотетичен компромис между членството в НАТО и териториалната цялост, повече от седем от десет (71%) от украинците казаха, че не биха подкрепили предложението за влизане в НАТО в замяна на съгласието да не си връщат окупирана територия. Във втори сценарий, представен на респондентите, 45% посочват, че биха предпочели да загубят части от окупираната в момента територия, но да останат суверенни, „със собствена армия и свобода да избират своите съюзи, като ЕС и НАТО“. Само 26% са казали, че биха предпочели да си върнат окупираната в момента територия, но на свой ред да приемат демилитаризацията и да станат неутрална страна, която не може да се присъедини към съюзи като ЕС и НАТО. Останалите 29% не знаят как да отговорят на такъв компромис. 

• Доверието във въоръжените сили на Украйна и президента на страната Володимир Зеленски е силно. 79% от респондентите в Украйна посочват, че имат „голямо доверие“ във въоръжените сили на Украйна, като допълнителни 17% отбелязват „доста голямо доверие“. Почти две трети (65%) заявяват, че имат „голямо доверие“ или „доста голямо доверие“ в президента на страната, Володимир Зеленски, въпреки затрудненията на бойното поле в страната и тежестта на поста. 

• Военната сила на Русия се разглежда като основната пречка пред украинския успех както от украинците, така и от гражданите на повечето европейски държави. Мнението, че военната сила на Русия представлява „голяма“ или „умерена“ пречка пред Украйна да си върне територията, е най-силно изразено в Украйна (81%, изразяващи това мнение), Гърция и Естония (79%), България (76%), Чехия (74%), Полша (73%), Великобритания (72%) и Испания (71%). Швеция се отличава по този въпрос, като само 56% смятат, че военната сила на Русия представлява основна пречка пред Украйна да си върне територията. В България разпределението на отговорилите е както следва: 63% смятат, че военната сила на Русия е „голяма пречка“ пред Украйна да си върне територията; 14% я виждат като „умерена пречка“, 4% я смятат за „малка пречка“ и само 3% смятат, че „изобщо не е пречка“. Гражданите тук са сред най-скептичните относно възможността за политическа промяна в Русия през следващите две години. Само 20% от анкетираните смятат, че промяна в Русия е „по-скоро вероятна“ или „много вероятна“, докато 65% смятат, че е „по-скоро малко вероятна“ или „много малко вероятна“. 

• Европейците са разделени, когато става въпрос за ползите от приемането на Украйна в ЕС. Проучването на ЕСВП открива силна подкрепа за членството на Украйна в ЕС в Португалия (59% виждат членството като „добра идея“, срещу 20% като „лоша идея“), Естония (58% срещу 27%), Швеция (53% срещу 28%), Испания (51% срещу 24%) и Полша (48% срещу 31%). Скептицизмът е най-висок сред обществата в Германия (54% „лоша идея“ срещу 31% „добра идея“), България (50% срещу 26%), Чехия (48% срещу 36%) и Франция (40% срещу 36%). Сред самите украинци почти две трети (64%) поддържат мнението, че членството в ЕС е толкова важно, колкото членството в НАТО за бъдещето на тяхната страна. В България, 26% подкрепят присъединяването на Украйна към ЕС, като българите са сред най-силните застъпници в ЕС (35% срещу 29% средно за ЕС) на идеята, че Украйна е културна част от Европа. 

  „Европейското обществено мнение спрямо Украйна се характеризира с поразителна стабилност”, коментира резултатите от проучването и открояващите се тенденции съавторът на доклада и председател на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев. Обществената подкрепа за продължаване на доставките на боеприпаси за Украйна е стабилно и последователно в цяла Европа, но мнозинството от европейците се противопоставя на изпращането на западни войски в Украйна. Общото усещане е, че чрез изпращане на оръжие и финансова помощ, ние ще укрепим силата на Украйна и ще я поставим във възможно най-добрата позиция да се стреми към приключване на тази война чрез преговори“, отбелязва той. 

„Нашето ново проучване предполага, че едно от ключовите предизвикателства за западните лидери ще бъде помиряването на противоречивите позиции между европейците и украинците за това как ще приключи войната”, посочва и Марк Ленард, съавтор на доклада и директор и основател на Европейския съвет за външна политика. “ Въпреки че и двете групи признават необходимостта от продължаване на военната помощ, за да се помогне на Украйна да отблъсне руската агресия, има дълбока пропаст около това какво представлява победа и каква всъщност е целта на подкрепата на Европа. Докато европейците предимно смятат, че най-вероятният изход е постигане на споразумение чрез преговори, украинците все още не са готови да приемат териториални компромиси за присъединяване към НАТО, нито да се ангажират с идеята за „финландизация“, при която биха запазили територията си, но ще се откажат от ЕС и амбициите за НАТО“, обобщава той.