Шарл Мишел: ЕС трябва да е готов за приемане на нови членове до 2030 г.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предложи да се определи целева дата, когато Европейският съюз да се заеме сериозно с приемането на нови членове, докато Украйна и други кандидати настояват за подновяване на дебата за разширяване на блока, предаде Блумбърг

„Вярвам, че трябва да сме готови за разширяване, и от двете страни, до 2030 г.“, каза той по време на участие вчера на Стратегическия форум в Блед в Словения, като добави, че лидерите на ЕС ще обсъдят темата на следващите си срещи на върха.

Лидерите ще заемат позиция за започване на официални преговори за присъединяване с Украйна и Молдова и също така ще се ангажират отново с перспективите на Босна, допълни той.

Миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски присъства на вечеря с лидерите на страните от Западните Балкани в Атина, където разширяването беше основната тема. Дебатът става все по-неотложен, тъй като ЕС се стреми да притъпи усилията на Русия да упражнява влияние в региона, но също така остава доста чувствителен вътре в блока поради сложната история на кандидатите.

„Нека бъдем честни, понякога сме използвали, а може би сме и злоупотребявали с липсата на напредък на бъдещите държави-членки, за да избегнем изправянето пред собствената ни домашна работа, собствената ни готовност“, коментира Мишел. „Сега трябва сериозно да разгледаме капацитета на ЕС да приема нови членове“, добави той.

По думите му лидерите ще обсъдят дали да позволят на кандидатите да започнат да участват в селектирани срещи на ЕС, след като изпълнят специфичните изисквания за членство.

Премиерът на Черна гора Дритан Абазович разкритикува целите на Мишел, като каза, че „2030 г. за нас, за Черна гора, е твърде далече“. Той добави, че интегрирането на страните от Западните Балкани е въпрос на сигурност и бъдещо икономическо развитие.

По-рано в понеделник френският президент Еманюел Макрон каза, че през следващите няколко месеца ЕС „ще премине през двустранно движение“, което „със сигурност ще включва институционални промени“ както за по-дълбока интеграция, така и за разширяване, „особено към Западните Балкани“.

„Рискът би бил да направим това, което сме правили преди: тоест да мислим за процеса на разширяване, без да обмислим реформата. Мога да свидетелствам, че е достатъчно трудно за Европа с 27 членки да постигне напредък по важни теми – и няма да стане по-лесно с 32 или 35 членки, най-малкото“, каза той.

Макрон добави, че една от възможностите е Европа на „много скорости“, с различни партньорства между различни групи членове.