Ще изберат ли европейците най-десния парламент в историята на ЕС?

Европейците се отправят към урните тази седмица в следени отблизо избори, които могат да разтърсят блока, пише Си Ен Би Си.

От 6 до 9 юни около 400 милиона души в 27-те държави от ЕС ще имат право да гласуват за следващите членове на 720-местния Европейския парламент (ЕП).

Крайнодесните популистки партии очакват значителен ръст на подкрепата, тъй като нарастващата вълна от евроскептицизъм се разпростира в Европейския съюз.

„Виждаме нарастване на популистките настроения както в Европа, така и в световен мащаб, което може да доведе до най-десния Европейски парламент в историята“, коментира Тим Адамс, президент и главен изпълнителен директор на Института за международни финанси.

Европейският парламент, една от трите институции в сърцето на Европейския съюз, взема решения относно законите и бюджетите на ЕС. Състои се от евродепутати, които се избират от всяка държава членка и се събират, за да формират европейски партийни групи.

В миналото парламентът се ръководеше от мнозинство от центристки партии. Но прогнозираните загуби за управляващата „супер голяма коалиция“ – съставена от „Европейската народна партия“, „Прогресивният алианс на социалистите и демократите“ и „Обнови Европа“, и възходът на крайната десница поставиха този баланс под въпрос.

Последните проучвания на общественото мнение сочат за значителен напредък на групата на „Европейските консерватори и реформисти“, която включва „Италиански братя“ на премиера Джорджа Мелони и „Право и справедливост“ в Полша, както и за и радикално дясната група „Идентичност и демокрация“, в редиците на която влизат „Национален сбор“ на Марин льо Пен във Франция и  „Партия на свободата“ на Герт Вилдерс в Нидерландия.

Въпреки че е малко вероятно разширяването на базата на тези партии да измести баланса на силите от ръцете на центристката коалиция, това може да затрудни формирането на мнозинство при гласуване по критични въпроси като Украйна, отбраната и зеления дневен ред на блока.

Очакваното разтърсване идва на фона на по-широко изместване надясно в Европа, тъй като две години война и рекордно висока инфлация добавиха към нарастващо чувство на разочарование към по-традиционните партии.

„Това отразява дългосрочния спад в подкрепата за масовите партии и нарастващата подкрепа за екстремистките и по-малките партии в цяла Европа, което води до нарастваща фрагментация на европейските партийни системи, както на национално, така и на европейско ниво“, отбелязва Европейския съвет за международни отношения в доклад от януари.

„Накратко, ние очакваме, че популистките гласове, особено на радикалната десница, вероятно ще бъдат по-силни след изборите през 2024 г., отколкото когато и да било, откакто Европейският парламент беше избран за първи път пряко през 1979 г.“.

Политически разриви около Украйна и зелената програма

Въпреки че дясното мнозинство изглежда малко вероятно, по-висок дял от тези евродепутати може да доведе до обединяване на техните партии около определени въпроси, което вероятно ще забави, а може и да блокира, някои закони.

„Гласовете в ЕП вече не се доминират изключително от „голямата коалиция“ от центристки партии. Вместо това се формират променливи коалиции в зависимост от заложения проблем“, посочиха анализаторите на Teneo в бележка миналия месец.

Политиката за околната среда е ключова цел за десницата, като дневният ред на антиклиматичната политика вече подкопава инициативи като рамката на Зелената сделка на ЕС – водещата програма за въглеродна неутралност на блока, както и други политики в областта на климата. Вълна от протести на фермери по-рано тази година подчерта това нарастващо търкане, като крайнодесни групи представят зелената програма в опозиция на селското стопанство.

Подкрепата за Украйна също може да пострада, тъй като редица настоящи десни евродепутати изразиха разочарование от продължаващата финансова подкрепа на ЕС за разкъсаната от война страна. Това вероятно ще има последици и върху разходите за отбрана и амбициите на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за по-голяма интеграция в целия блок.

Разширяването на ЕС също може да бъде спряно, като дясната вълна  забавя вида институционална реформа, необходима за приемане на бъдещи членки като Украйна и Молдова.

Преодоляване на вътрешни кавги

Остават въпроси относно това колко власт ще може да упражнява десницата предвид дълбоките разриви между „Европейски консерватори и реформисти“ и „Идентичност и демокрация“, включително вътре в самите групи.

„Резултатите биха могли допълнително да усложнят някои политически решения в ЕС, но според нас те няма да парализират съюза“, посочиха от Berenberg Economics в бележка в петък.

Повечето партии в групата на „Европейските консерватори и реформисти“, макар и силно критични към ЕС, са водели или са били част от правителства в своите държави-членки и са свикнали да работят в рамките на блока. Междувременно ИД е много по-враждебно настроена към ЕС и двете й най-големи партии остават встрани от основната политика.

Междувременно се появиха дълбоки разделения в самата ИИ миналия месец, когато тя изключи крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ заради поредица от скандали, включително противоречиви коментари, направени от нейния водещ кандидат за евроизборите относно нацисткото минало на Германия.

„Тези различни позиции, съчетани с двустранни спорове между членовете на двете групи, правят официалното им сътрудничество малко вероятно и ще намалят влиянието им“, каза Луиджи Скациери, старши научен сътрудник в независимия мозъчен тръст Центъра за европейска реформа.

Все пак остават опасенията, че по-разяждащите ефекти от завой надясно ще станат видими едва по-късно.

„Тяхното влияние вероятно ще се почувства с течение на времето, тъй като основните политически сили се чувстват под натиск да се накланят надясно по редица въпроси“, добави Сказиери.