Войната на в Украйна разпалва стар дебат в Брюксел за дълга

Войната на в Украйна разпалва стар дебат в Брюксел за дълга

Войната на в Украйна разпалва стар дебат в Брюксел за дълга

Трябва ли да вземаме заеми от световните пазари и да набираме нов дълг заедно? Това е въпросът, върху който размишляват служители на Европейския съюз, тъй като страните от блока обещават да харчат повече за отбрана на фона на руската атака в Украйна, пише Си Ен Би Си.

Този дебат не е нов и с времето се е доказал като изключително сложен. В продължение на много години страните от ЕС, които традиционно бяха по-консервативни по отношение на това как харчат парите си, не искаха да използват капиталовите пазари заедно с останалата част от блока. Те се страхуваха, че в крайна сметка тяхната фискална предпазливост ще бъде застрашена от други нации с по-свободни идеи за това как да харчат пари.

През 2020 г. обаче 27-те членки на Европейския съюз решиха, че най-добрият начин да се справят с финансовото и извънредното въздействие на пандемията COVID-19 е съвместното емитиране на дълг.

След почти четири години някои служители на ЕС казват, че това, което са направили по време на пандемията, е добър план за финансиране на новите им отбранителни планове.

Но други не са съгласни.

„Това не е вълшебно решение, но може действително да помогне за ускоряване и разширяване на нашия индустриален капацитет. И това наистина е залогът днес“, каза пред Си Ен Би Си белгийският премиер Александър де Кро в петък в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността, за това какво може да означава набирането на нов дълг за отбранителните планове на Европа.

Естонският премиер Кая Калас каза в интервю за Блумбърг, че съвместните облигации биха били добър начин за повишаване на отбранителния капацитет на блока.

Но министърът на финансите на Германия Кристиан Линднер беше много ясен по време на панелна дискусия на Мюнхенската конференция по сигурността този уикенд: „В Брюксел това е нещо като сфера, в която се търсят проблеми и винаги се предоставя едно и също решение – съвместен дълг“.

Вместо това Линднер предложи ЕС да разработи единен пазар за отбранителни продукти, както и да насърчава консолидацията в сектора и да се стреми към съвместно снабдяване с военни стоки.

Нидерландският премиер Марк Рюте също беше много ясен, че няма да подкрепи съвместен дълг на ниво ЕС.

Той каза, че за да финансирате нови разходи за отбрана, „или ги повишавате на национално ниво, или [чрез собствените ресурси на ЕС, което има определени политически, а също и структурни недостатъци“.

„В крайна сметка има пари, идващи от хората чрез данъци, и бих казал, нека го направим на национално ниво“, коментира той по време на Мюнхенската конференция по сигурността.

Въпросът как да се увеличат разходите за отбрана в целия регион е особено важен в този момент. Лидерите на ЕС изпитват натиск да направят повече на фона на заплахите за сигурността от Русия и несигурния резултат от предстоящите избори в САЩ.

Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп предизвика вълнение в много европейски столици по-рано този месец, когато каза, че няма да се притече на помощ на съюзници от НАТО, които не следват ангажимента към НАТО за отделяне на 2 от брутния вътрешен продукт за отбрана, в случай че бъдат нападнати от Русия.

Забележките му бяха възприети като потенциален знак, че САЩ може вече да не са надежден партньор по отношение на член 5 на НАТО, който гласи, че атака срещу един член е атака срещу всички тях.

Много европейски страни от НАТО не са постигнали тази цел за разходи в продължение на много години, позовавайки се на финансови кризи и исторически причини. Въпреки това, според данни на НАТО, 18 от 31 държави в Алианса вече са напът да изпълнят това обещание тази година

Заплахата за сигурността от Русия, макар и не непосредствена, кара много европейски лидери да харчат повече за отбрана.

Датски официални лица предупредиха, че Русия може да нападне страна от НАТО след три до пет години. Германски официални лица предложиха подобен график.

Говорейки на модериран от Си Ен Би Си панел в Мюнхен, министърът на отбраната на Германия Борис Писториус каза, че „2% могат да бъдат само началото. Можем, и вероятно ще имаме нужда от повече, през следващите години."

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ